Мари Лу - Warcross

— Един милион ли чувам? — провиква се аукционерът. — Кръгъл милион? Не? — Той започва да брои… и когато явно повече никой няма да наддаде, посочва победителя. — Продадено за деветстотин и деветдесет!

Победителят в търга е висок мъж в усмирителна риза. Щом той прибира пауъръпа и се обръща да си тръгне, аз запристъпвам по-наблизо, като гледам да не привличам вниманието на охранителните ботове. В реалността пръстите ми чукат като бесни и се опитвам да издебна момент, когато мъжът е сам и уязвим. Охранителните ботове продължават да се въртят на случаен принцип — сега някои активни ботове, използвани за охрана на този търг, се оттеглят да патрулират друг, току-що започнал.

Най-накрая виждам как за съвсем кратко ми се отваря пролука, когато два от охранителните ботове са се извърнали и са оставили тесен проход към мъжа. Тръгвам към него и колкото повече се приближавам, толкова повече ускорявам ход. И точно когато той се готви да се обърне, аз се хвърлям напред и му грабвам куфарчето.

Обикновен аватар далеч не би притежавал силата да извърши подобно нещо. Аз обаче съм надграждала с код аватара си години наред и съм се програмирала точно за такива заграбвания. И когато дланта ми се сключва около дръжката на куфарчето, дръпвам здраво с въртеливо движение и куфарът се откъсва и попада в ръцете ми.

Обаче мъжът не е глупак. Няма как някой, пръснал един милион банкноти за пауъръп, да е глупак. Двама други аватари до нас мигновено ме нападат. Той си има собствена скрита охрана тук. Едва успявам да избегна хватката им и започвам да се изнасям по най-краткия път към изхода. Ако успея да хлътна обратно в черния тунел, където охранителните ботове не могат да влязат, мога да се измъкна оттук и придобивките ми да останат недокоснати. Тоест… ако успея.

Един от аватарите вади кама и се мята към мен, готов да ме прободе. Отстъпвам настрана, но вторият аватар ме хваща за крака и ме събаря. Светът край мен пропада и изведнъж гледам тавана на помещението. Кракът ми се изстрелва в ритник — в същото време пръстите ми набират трескаво. Но нищо от онова, което е по силите ми, няма да качи сигурността ми над сегашната — просто няма време. Около нас охранителните ботове са забелязали боричкането и начаса се събират край входа и затварят шатрата отвътре. Други се втурват към мен — очите на механичните жени святкат, черните им чадърчета се въртят, с ръбове, остри като бръснач. Ръцете им стисват китките ми като щипци. Скръцвам със зъби и ритам, когато мъжът се навежда да хване куфарчето си за дръжката. Двамата му помощници сграбчват раницата ми.

Изведнъж един от стисналите ме охранителни ботове замахва към мъжа с ръба на чадърчето си. Изскимтявам, когато той прерязва ръката му. Разбира се, това са само пиксели, ала мъжът се строполява по гръб, а лявата му ръка сега е отрязана от останалото пространство, безполезна. Поглеждам изненадано бота, но той не ми обръща внимание и напада другите два аватара, а после погва ботовете.

— Давай , Ем! — изкрещява ми той.

Сърцето ми подскача. Това не е никакъв бот. Това е Рошан.

Надигам се на крака и хуквам към изхода. Още един бот прикрива бягството ми — това е Хами. После и трети. Ашър ! Закрилата им прекратява атаките на другите — изглежда, те не са готови да контраатакуват неколцина свои. Шмугвам се между два охранителни бота, втурнали се в боя — още не им е ясно какво да правят със завзетите ботове. После попадам в черния вход и звуците от всичко, останало зад гърба ми, затихват.

Правя необходимия брой стъпки и завои към входа, а после изскачам през събраните платнища и попадам пак в тясната алея. Близнаците на портала не ми обръщат никакво внимание. Припряно отварям диалогов прозорец и излизам от Тъмния свят. Всичко около мен почернява — и миг по-късно отново съм в личната си виртуална стая.

Куфарчето още е у мен. Раницата ми също. Придобивките ми са тук.

В реалността вдигам тържествуващо юмрук и се заемам с отключването на куфарчето. Не мога да го задържа дълго, без да привлека още подозрения. След няколко опита куфарчето се отваря. Вътре е пауъръпът „Направи се на Бог“, син и прекрасен, облачните вихри по него се размиват, щом ги докосна с пръст.

Взирам се в плячката си с разтуптяно сърце. Внимателно подреждам трите нови пауъръпа в склада си, заключен зад многобройни защити. После изчаквам във виртуалната си стая и през няколко секунди разпращам стрелички и покани до профилите на съотборниците си.