Мари Лу - Warcross

— Дами и господа! — обявява той. — Добре дошли в „Сребърния кръг“!

Долу играчите най-сетне изникват пред погледа. Всеки се появява, застанал на един от мостовете, близо до центъра на езерото — там, където те не се свързват. Играчите от „Андромеда“ няма как да ги сбъркаш с техните алени екипи — капитанката им Шахира си е сплела косите на плитка, а рубиненият артефакт на нейния тим е надвиснал над главата ѝ. Боецът им Иво Ериксон пък си е зализал косата назад и гледа навъсено. Сърцето ми засяда в гърлото, щом обръщам поглед към съотборниците си. Екипите им са сини и рязко контрастират със стоманените стени около тях. Ашър (със синия диамант — артефактът на „Ездачите“ — над главата си), Хамилтън, Рошан. После и двете нови попълнения — Джаки Нгуен на мястото на Рен. И моят заместник — Бренър Лионс, новият им архитект.

Готова ли си?

Ашър е, свързва се с мен по криптиран канал, който създадох за него. Съобщението му се изписва с бели букви в долния край на зрителното ми поле.

Кимвам, макар и да не съм убедена, че съм готова. „Надявам се“ — отговарям. Вадя инвентара си с безценните пауъръпи.

Когато вляза, ми подай артефакта си.

Добре.

После се съсредоточавам върху Бренър и му преравям данните. Щом ще се вкарвам на негово място, най-добре да се погрижа да успея от първия опит. Какво ще стане днес, ако „Ездачите на феникси“ не спечелят мача? Какво ще стане, ако Нула задейства плановете си?

Сега коментаторите представят играчите. Пресявам данните на Бренър и изсумтявам ядно.

Не мога да се вкарам, преди мачът да започне— пиша на Ашър. — Той още не е активиран.

Ще следя— отговаря той. — Ако забележа нещо, ще те предупредя.

Поемам си дълбоко въздух и пак поглеждам към сцената долу. Всеки играч е застанал на края на своя мост — оглеждат водата долу, а после се гледат на кръв. Никой не може да достигне другия — всички ги дели пропастта в центъра, на петдесетина стъпки от началните им позиции. Виждам как устните на Ашър мърдат, докато дава инструкции на всеки от ездачите. Вниманието ми се измества към грамадните метални врати, наредени по вътрешността на кръглата стоманена стена. Над всяка врата започва да мига червена лампа. Какво има вътре? И къде е Нула? В реалността кожата ми настръхва при мисълта, че точно сега Нула гледа мача и може би го гледа така, както го гледам и аз. Чака да го разбие.

— Готови… старт! — изкрещява коментаторът. Невидимата публика надава гръмотевичен рев.

Точно в същия миг оглушителна аларма отеква из целия свят. Звукът идва от мигащите червени лампи над всяка от дванайсетте стоманени врати. Играчите се завъртат. Хами първа хуква към своя люк. Спускам се надолу, за да виждам по-добре и накрая политам над мостовете. Люковете се разтърсват в синхрон, а после започват да се вдигат нагоре и да скърцат под тежестта си. Хами преминава в спринт. Тя извиква нещо на останалите ездачи. Отбор „Андромеда“ също тича по своите мостове, а металните капаци се издигат все повече. Най-сетне мярвам какво има вътре.

Метални крака, дебели колкото сгради. Кръгли хромирани стави, стоманени сухожилия. А после, щом люковете се издигат още по-нависоко — изпъчени гърди, всяка гръд е с различен дизайн, а от двете ѝ страни се спускат мощни ръце. И най-накрая — матово стъкло, опасващо металните глави. Докато погледът ми се вдига нагоре, зяпвам от почуда. Дванайсет механични робота и всеки от тях очаква да се качат на борда му.

Водата в езерото и навън в открития океан сега бушува яростно, а на хоризонта се задава буря, черна и заплашителна. Чуквам два пъти върху зоната на зрителното ми поле, където виждам Бренър Лионс да тича към своя механо. Светът около мен се събира като фуния и изведнъж се нося точно над него и го наблюдавам как стига до стоманената врата. После започва да се изкачва по стълбата към робота.

На моста отсреща Хами вече е стигнала до върха на своя механо и сега е застанала върху главата му. Тя търси входа, намира го, откъртва от мястото му някакъв капак, скача вътре и изчезва от поглед. Мигове по-късно очите на механото светват отвътре и обливат със зелено сияние метала около тях. Разнася се бръмчене, все едно от някакъв турбореактивен мотор, а после звукът се издига до трескав писък. Механото ѝ се размърдва и оживява — шарнирните съединения се движат тъй плавно, сякаш Хами е самият робот, а после той вдига единия си крак. След това и другия. Мостът потреперва от всяка стъпка.