Мари Лу - Warcross

Това е Нула, който се е вселил в тялото ѝ.

Напразно се съпротивлявам, докато Шахира крачи към мен и походката ѝ сега притежава същата хищна грация като походката на Нула. Рубиненият ѝ артефакт сияе ярко над главата ѝ. Толкова близо. Тя ме заобикаля в кръг, точно както Нула в Пиратското свърталище, а после посяга и взема моя пауъръп.

„Не!“ — иска ми се да изкрещя, ала не мога. Шахира поднася пауъръпа към мен, сякаш се чукаме с чаши.

— И аз мога да играя тази игра — казва тя, обръща ми гръб и хуква към механото на Ашър.

Защо Хидео не спира играта? Несъмнено всички вече виждат, че има нещо нередно. Публиката реве — какофония от объркване, насърчителни възгласи, дюдюкания и невярващи викове, докато въздействието на пауъръпа върху мен най-сетне изтича. Залитам напред, задъхана, а после спринтирам след Шахира. Каквото и да става, не мога да ѝ позволя да използва пауъръпа върху Ашър . Не мога да позволя на Нула да победи. Ръцете ми опипват за въжето на кръста ми.

— Ей!

Главите на всички ни се обръщат и виждат как механото на Хами препуска към нас. Гази тежко във водата и краката ѝ разплискват вълни, които се стоварват върху мостовете и ги заливат. Люкът на механото ѝ отхвърча и Хамилтън вихрено се изстрелва навън, мощно отскача и прелита във въздуха под дъжда. Вдига яркозеления пауъръп, който грабна по-рано, и го мята към Шахира.

В края на механичната ми ръка пламва взрив, на косъм от тичащата Шахира. Тялото ѝ се люшва и тя спира, но ударната вълна я събаря и я запокитва надолу във въздуха. От другата страна механото на Франко връхлита в атака през водата, приведен срещу все по-силния вятър.

— Хами! — изкрещявам, ала е късно. Франко награбва Хамилтън с едната си механична ръка, стисва юмрук и я захвърля. Тя полита във въздуха и цопва в бушуващия открит океан оттатък стената. С другата ръка Франко улавя падащата Шахира в дланта си и я спасява.

Механото на Ашър сега се задейства бързо и замахва с юмрук към Франко. Както тичам, се спирам за миг да се сниша. Виждам как Ашър се издига високо над мен, окото на механото му е далечна червена точка в небето. Той забива мощно юмрук отстрани в тялото на Франко и ударната вълна ме събаря на колене. Водата се блъсва в мен, вълните от удара на Ашър заливат дори съсипаната ръка на механото ми. Бърша водата от очите си и поглеждам нагоре. Франко отвръща на удара и напада Ашър, всеки удар отеква с оглушително скърцане на метал. Сред всичко това откривам Шахира. Тя се катери по ръката на Франко към механото на Ашър. Втурвам се към нея.

— Да те закарам? — обажда се гласът на Рошан от комуникатора. Обръщам се, колкото да видя как шепата му се пресяга от нищото, загребва ме и се затваря около мен. Механото му лети, металните му криле плющят така мощно, че оформят кратери сред езерната вода. Издигаме се във въздуха нататък, където Франко и Ашър са се вкопчили в смъртоносна хватка.

Наблизо механото на Иво надвисва над нас и се прицелва право в Рошан. Почти сме стигнали.

— Пусни ме! — извиквам на Рошан и забивам юмрук в стоманената му длан.

Той изпълнява и ме пуска. Падам във въздуха към раменете на Ашър. Едновременно с това Шахира се изкатерва на другото му рамо. Закатерваме се нагоре. Дъждовни струи ме шибат в лицето и заплашват да ме съборят във водата. Вкопчвам се с всички сили и се мъча да ускоря ход. Франко стоварва нов удар по гърдите на Ашър и от него аз рязко залитам настрана и увисвам само на ръката си. Напрягам се и се мятам отново горе. Не спирай!

Стигам до върха на главата точно когато Шахира се изправя на крака. Тя хуква към люка. Ако го отвори и види артефакта на Ашър, тя може да му приложи пауъръпа и ще загубим. Стисвам зъби, набирам се и се изправям. После се втурвам към нея. Всичко като че се случва на забавен кадър.

Шахира дръпва люка и го отваря.

Тя вдига ръка, за да задейства пауъръпа.

Застигам я и се нахвърлям върху нея, впрегнала последните остатъци от силите си.

Шепите ми обхващат пауъръпа. Изтръгвам го от хватката ѝ… от хватката на Нула… точно когато се кани да го задейства. Давай! Сега! Фокусирам зрителното си поле върху артефакта на Шахира. И преди да е успяла да ме спре, насочвам пауъръпа към нея и го хвърлям. Очите ѝ се разтварят широко.

Пауъръпът избухва в кълбо от черен дим и той поглъща и двете ни. В мрака рубиненият артефакт на Шахира се появява в дланта ми. Пръстите ми се сключват около него в същия момент, в който задействам и деактивиращия си хак. Той заискрява неудържимо, електрически камшици отскачат от повърхността му във всяка посока. Само миг по-късно вече е черен.