Мари Лу - Warcross

— Вляво от теб! — изведнъж ми извиква Ашър. — Засилил се е към…

Сепвам се и завъртам главата на робота си тъкмо навреме да видя как летящият механо на Иво Ериксон връхлита върху ми със зинала паст, все едно се готви да отхапе парче от мен. Имам време само да се стегна и да посрещна удара.

Той се врязва в мен. Металът се трясва в метал и двамата се сгромолясваме от моста в езерото. Ударът е силно болезнен — за миг виждам само водна мъгла зад обзорното ми стъкло. Използвай пауъръпа , подсказва ми инстинктът, но го потискам. Ако го използвам сега, Шахира ще падне във водата и ще потъне, а после ще се появи отново на моста. Скръцвам със зъби и се прицелвам с ръка право в главата на Иво. После забивам юмрук в бутона „Ракета“.

Една ракета трясва механото на Иво и запокитва главата му назад. Той ме пуска. Механото ми изведнъж плава свободно из водата. Няма време за губене. Посягам към пауъръпа „Направи се на Бог“ и го задействам.

Светът край мен внезапно застива като на стоп кадър. Пред погледа ми сега прозрачни цифри отброяват секундите, с които разполагам, за да променя пейзажа. Пръстите ми политат. Измъквам се от водата и се настанявам на моста — а после събирам мостовете и те затварят пропастта в средата. Погледът ми се спира на Шахира и Ашър, все още преплетени във въздуха. Плясвам с ръце и ги откъсвам един от друг. Механото на Шахира отхвърча от робота на Ашър и го освобождава. В същото време я придърпвам към мен и принуждавам механото ѝ да кацне на вече свързания мост.

Навсякъде около нас отекват ахканията на публиката. Разнася се гласът на коментатора — той е объркан.

— Бе активиран пауъръп. Не знаем точно откъде го има Бренър, но той използва артикул, който никога не се е появявал в игра, откакто съществува турнирът! Изчакваме за повече инфо…

Охраната вече е разбрала, че нещо не е наред. И Хидео е разбрал. А това означава, че сигурно и Нула е разбрал. Скръцвам със зъби, когато времето за действие на моя пауъръп изтича. Светът отново се ускорява. Механото на Шахира се навежда и тръска глава, като че ли се опитва да добие ориентация. Незабавно задействам втория си пауъръп. „Замразяване на отбора.“

Механото ѝ се вцепенява в движение. Навсякъде край нас играчите на „Андромеда“ също се вцепеняват. От комуникатора на Бренър зазвучава гласът на Ашър.

— Давай! — крещи той.

Но нямам време да се обяснявам. Скачам от седалката вътре в механото и се вкопчвам в люка над главата ми. Тласвам го нагоре. Облива ме дъжд, той изпъстря зрителното ми поле с капки и разбирам, че бурята на хоризонта ни е застигнала — това пропуснах да го променя, докато контролирах нивото. Набирам се и се измъквам от механото. Наоколо другите ездачи са спрели в кръг около мен, роботите им са обърнати с гръб към мен, за да ме защитават.

Привеждам се върху моето механо и насочвам вниманието си към замръзналия робот на Шахира. През очите му я виждам как се е втренчила в мен с широко разтворени очи и не може да мръдне. Скачам на рамото на моя механо и хуквам по протегнатата му ръка. Горе гласът на коментатора ехти и надвиква бурята.

— Бренър се е откъснал от глутницата и използва втори пауъръп! Опитваме се да разберем…

Вече всеки миг ще спрат играта. Учудена съм, че още не са. Какво прави Хидео? Само се концентрирай . Стигам до края на механичната ръка и с мощен скок кацам върху механичната ръка на Шахира. Дъждът е направил метала хлъзгав и насмалко да се подхлъзна на приземяване. Ръцете ми търсят къде да се хванат. Някак си успявам да се изправя на крака и пак спринтирам по ръката ѝ. Покатервам се вътре в главата на механото. Публиката забоботва объркано и слисано, а аз отварям люка точно когато „Замразяването на отбора“ изтича.

Поглеждам от люка надолу към Шахира — тя тъкмо се е размърдала колкото да обърне глава нагоре към мен. Нейният артефакт сияе над главата ѝ, аленочервен. Вадя третия си пауъръп. „Кралят на артефактите“.

Посягам да го задействам.

Ала не мога. Мигвам, шокирана. Крайниците ми са се вцепенили от главата до петите и стоя там с пауъръпа в ръка, неспособна и да се поместя. Под мен Шахира присвива очи, скача нагоре, набира се и излиза от механото. Идва и застава пред мен. Сякаш в мъгла, разбирам, че и тя е използвала пауъръп срещу мен. Нещо, което ме е сковало.

— Предупредих те, Емика — казва тя.

И някак, макар и думите да са произнесени с гласа на Шахира, аз разбирам. Знам, че всъщност не тя ми говори.