Мари Лу - Warcross

Доста време никой не отговаря. Да не би да са ги блокирали навсякъде? Хванали ли са ги?

А после Рошан се материализира, а след него и Хами. Накрая най-сетне и Ашър. Вече не изглеждат като охранителни ботове — свалили са маските. Усмивката ми разцъфва. Никога преди не съм си сътрудничила с никого при лов — но този път, със съотборниците ми до мен, като че е много по-лесно.

Първа проговаря Хами.

— Е? — Тя се взира в мен изпод повдигнатата си вежда. — Дано да си докопала нещо, дето да върши работа, след всичкия тоя зор.

Кимвам, а после вадя склада, за да им покажа какво имам.

Очите на Ашър се разтварят широко, а Рошан измърморва псувня.

— Дано Тримейн казва истината за файла, който ти е пратил — казва той. Личи си, че да работи на една и съща страна с бившия си приятел, никак не го радва, макар и дума да не обелва повече за това.

— Истина или не — добавя Хами, — с тези пауъръпи финалният мач ще е особено интересен.

— Ако това не ни спечели победата в утрешния мач — казвам аз, — значи нищо няма да я спечели.

С всички скандали около играчите финалът между отбор „Ездачите на феникси“ и отбор „Андромеда“ вече се очертава като най-гледания мач в историята на Warcross. Новините днес не предават нищо друго освен кадри и клипове за игрите и всеки канал трескаво се напъва да надмине другия — канали на всевъзможни езици и от всевъзможни страни. Като че ли целият свят е зарязал всичко, за да се включи. Из цяло Токио магазини и ресторанти затварят, все едно е национален празник. Хора, които не могат да се логнат с лекота от дома си, се тълпят в интернет кафенета и барове. Из целия град греят иконки, символи се струпват в зоните, където са се събрали най-много хора.

Дръпвам се от прозореца на хотелската ми стая и пак сядам на дивана. Покрила съм се някъде из центъра на Токио, регистрирана в този хотел под фалшиво име. Доколкото знам, Хидео си мисли, че съм заминала за Ню Йорк. След разговора ни в болницата ми е пратил само едно съобщение.

Сега се взирам в прозрачния часовник близо до центъра на полезрението ми, който отброява времето. Само преди някакви си няколко седмици случайно се нахаках в мача за откриването на тазгодишния турнир. Сега до началото на финалния мач са останали само пет минути. Пет минути, преди пак да се наложи да се бутна в играта — само че този път го правя нарочно. Проверявам повторно всичко, за да се уверя, че съм включила функцията за запис. Записвам днешния мач в нов Свят на паметта в профила си. Ако днес играта тръгне накриво заради Нула, поне ще разполагам със записа, за да го проуча.

Ако вирусът на Нула не ме стигне пръв, разбира се.

Най-накрая пред погледа ми изникват думи.

VIII Warcross шампионат

Финал

ЕЗДАЧИТЕ НА ФЕНИКСИ срещу АНДРОМЕДА

Вдишвам дълбоко.

— Започна се — измърморвам. После посягам, чуквам с пръст по написаното и мрак забулва света около мен.

Още преди да видя нещо, чувам свистенето на вятъра. После светът постепенно изниква пред погледа ми и през присвитите ми клепачи виждам, че стоя върху издатина и гледам надолу към идеално кръгло езеро, обкръжено от всички страни с голи метални стени, високи стотици стъпки. Щом поглеждам зад мен, разбирам, че от другата страна на стените се простира единствено открит океан.

В центъра на кръглото езеро дванайсет стоманени моста — нито един от тях свързан с друг — се протягат към стените като лъчите на звезда. Всеки води до висок метален люк, вграден в стената — разположени са на равни интервали. Охранителни ботове стоят от двете страни на всяка огромна врата. Докато гледам, над стоманените стени и по края на езерните води се материализират пауъръпи, разноцветни кълба се нареждат от двете страни на мостовете, над и под тях. Пак проверявам пауъръпите в моя собствен склад. Всички са си там.

— Да разцепим Токио от нула до шейсет, йе, все едно изтича времето ни в този град.

От интрото, което свири навсякъде около нас, ми настръхва вратът. Новото парче на Рен, което трябва да активира хакнатите артефакти.

— Да излезем с гръм и трясък, йе, време е да излезем с гръм и трясък.

Трябва ми време, докато забележа насърчителния рев на публиката, отекващ из целия пейзаж. Неизменният превъзбуден глас на коментатора еква над терена както винаги.