Мари Лу - Warcross

Виждам как и в момента вървят залагания за финалния турнир — сумите са астрономически. Над всяка сергия е изписано число, което ми съобщава колко души в момента обмислят да направят покупка от този търговец. Над сергията за залагания е изписано 10 254 . Десет хиляди души само на тази сергийка за комар. Само мога да си представя колко души залагат в момента в по-големите комарджийници като Пиратското свърталище. Поредното напомняне за това колко много хора ще са вързани към играта по време на финалния мач. Мисълта за това ме кара да ускоря ход.

Спирам до една сергия, за да обменя солидна сума от парите си срещу банкноти. Дори и сега обръщането на тези пари предизвиква болка в гърдите ми — какво ли не бих дала само преди няколко месеца, за да докопам толкова пари и да живея с тях до края на живота си. Но все пак ги обменям и гледам как цифрите пред очите ми се менят — от единия вид в другия. После продължавам. Най-накрая стигам до кръстовището на Копринения път и Алеята на шатрите. Поглеждам надолу по алеята и виждам търговеца, когото търся — Изумрудения базар, където се предлагат скъпи, ценни и много, много редки пауъръпи.

Отвън базарът прилича на грамадна циркова шатра, нашарена с широки черни и златни ивици, блестящи под гирляндите от крушки. Платнищата на входа ѝ се извиват на две страни и разкриват зейнала катраненочерна дупка, към чиято вътрешност се простира кадифен килим. При тази гледка инстинктивен страх незабавно свива стомаха ми. С татко веднъж бяхме ходили на среднощен излет сред гората и когато трябваше да минем през черния отвор в един разкривен дънер, едва не получих паникатака. Всичко в катранения мрак изглежда като части от чудовища. Входът на този цирк предизвиква точно същия страх — страх от влизането в черната неизвестност, отвъд която се таи някаква опасност. Всъщност този страшен вход е част от защитната обвивка на търговеца с цел възпиране на зяпачите. Ако те е страх да влезеш, значи сигурно ще те е страх и да купуваш.

От двете страни на входа стоят двойка близнаци на кокили. Щом се приближавам, те се навеждат към мен — лицата им са боядисани в бяло, а очите им са съвсем черни.

— Парола! — казват те в един глас с еднакви навъсени лица. Същевременно в центъра на полезрението ми се появява прозрачно поле. Въвеждам паролата за днес — поредица от трийсет и пет букви, цифри и символи. Близнаците се замислят, а после се дръпват настрана и мълчаливо ме подканят с дългите си ръце да вляза в базара. Вдишвам дълбоко и правя крачка напред.

Вътре цари пълен мрак. Продължавам да вървя, броя внимателно крачките си. Когато отброявам десет крачки, се спирам и завивам надясно. Правя още осем. Спирам, завивам наляво. Петнайсет крачки. Продължавам да вървя с такива дълги и сложни комбинации, докато най-сетне правя двайсет крачки напред и спирам на място. Потребителите, които не знаят как да минат през тази втора защита, ще попаднат безвъзвратно в клопката на мрака. После ще им трябват седмици, докато си върнат загубения аватар и профил.

Посягам и почуквам. За мое облекчение се разнася „чук-чук-чук“, все едно чукам на дърво. Разтваря се портал и влизам в грамадния търбух на цирк — цялото пространство е осветено от стотици висящи лампички.

Навсякъде има рафтове и поставки и по тях са изложени стъкленици, в които плават всевъзможни пауъръпи — алени скъпоценни камъни и бели мраморни топчета, космати кълба в цветовете на дъгата и кубове на сини райета, сфери на черно-бели квадрати и прозрачни мехури, подобни на сапунени. Някои от тези пауъръпи са използвани само веднъж в игри и никога повече не са били предлагани, други са прототипи — все още в процес на разработка в „Хенка Геймс”, но при все това вече попаднали по някакъв начин в ръцете на хакери, които ги продават тук. Над всеки е изписано със златни букви името му заедно със стряскащо високата му цена.

Внезапна смърт:

Б- 46 550. Атака на извънземни: Б- 150 000.

Тълпи от анонимни аватари се трупат пред редките екземпляри и бърборят превъзбудено. Охранителни ботове плавно обикалят пространството — изглеждат като дами с механични челюсти, дългоноси маски и черни чадърчета в ръце. Изучавам движенията им — винаги има някакъв шаблон в техния ход, колкото и безразборно да се движат. Сега пред очите ми възниква иконка с количка за пазаруване, а също и поле, в което мога да въведа сума. Оглеждам се и се възхищавам на всички изложени стъкленици, а после най-сетне намирам една, сложена върху пиедестал — в нея има замръзнала кристална сфера, повърхността ѝ е украсена с красиви пера от скреж.