Мари Лу - Warcross

Мисълта да изоставя отбора си и да саботирам шансовете им за победа… Затварям очи и свеждам глава. Дишай.

— Чух, че Рен говори с полицията.

— Да, полицията го арестува и го разпитват.

Започвам да клатя глава.

— Нищо няма да измъкнеш от него така. Арестът му само ще предупреди Нула, че си го погнал, и той ще потули действията си още по-надълбоко. Стига , Хидео! Следващия път, когато отида на мач, спонсориран в Тъмния свят, няма да имам…

— Няма да ходиш! — прекъсва ме Хидео. Погледът му се взира в мен изпитателно, тъмен и решителен. — Освобождавам те от заданието.

Примигвам.

— Уволняваш ме?

— Възнаграждението ще ти бъде изплатено — отвръща той. Защо звучи така сдържано? Напрежението го кара да се държи студено, дори враждебно.

Завива ми се свят. Но… за всеки проблем си има решение . Аз още не съм намерила решението… Не мога да си тръгна сега.

— Не е заради възнаграждението — казвам.

— Ти си го заслужи. Парите вече са в сметката ти.

Десетте милиона. Поклащам глава отвратена.

— Трябва да престанеш с това! Защо винаги си мислиш, че можеш просто да подхвърлиш пари на хората и да ги накараш да правят каквото ти поискаш?

— Защото ти дойде тук само по тази причина — казва Хидео отсечено. — Давам ти това, което искаше.

— Какво, по дяволите, знаеш ти за моите желания? — Гласът ми се надига, усещам паренето по бузите си. В мислите ми просветва образът на баща ми — а после и моят собствен, свила съм се на кълбо на леглото си в детския дом и се мъча да изнамеря причина да живея. Всичките ми светове на паметта ги няма вече, изтрити са, Нула ми ги отне . Не мога да се върна към спомените си за баща ми, ако поискам. — Мислиш си, че съм дошла тук само за пари? Че можеш да оправиш всичко, като ми напишеш чек?

Сякаш капаци се спускат пред очите на Хидео. Той стисва зъби.

— Значи не се разбираме толкова добре, колкото си мислех! — казва рязко той.

— А може би ти не разбираш мен . — Присвивам очи и го поглеждам. — Видях Нула в общежитието ни, преди да гръмне бомбата. Слушай… той не се появи там да ме заплаши просто защото му е скимнало или просто защото вече знае коя съм. Проследихме Рен и имам доказателства, че е свързан с мисията на Нула. Ти дори вече си го пратил в ареста. Това значи, че Нула се чувства под заплаха . Той си мисли, че затягаме кръга и затова буйства. Да заложи бомба, означава, че в опит да ме отклони от дирята си той рискува да вдигне властите на нокти. Притиснали сме го в ъгъла. Цялата набрана инерция работи в наша полза.

— А това значи, че сега е най-непредвидим — завършва Хидео. — Това е някой, за когото все още нищо не знаем, и няма да оставя още някоя бомба да гръмне само защото искам ти да ни го хванеш.

— Това, че ти ме отстраняваш от задачата, не значи, че той няма пак да нападне.

— Знам. Затова отмених всички събития по стадиони.

— Всички събития по стадиони? В целия свят?

— Няма да допусна хора да се събират с хиляди на стадиони по целия свят, не и ако това ги поставя под риск! Те могат да се насладят на остатъка от турнирите сред уюта на домовете си.

Не, не мога да се откажа сега. Старата паника отново се надига — ужасът да видиш как между задачата и решението се издига стена. Да стоя безпомощно, докато опасността кръжи около някого, когото обичам. Тук липсва нещо, сякаш някакво ново развитие внезапно е накарало Хидео да размисли за всичко.

— Винаги си знаел, че тази задача крие някои рискове. Защо ме отстраняваш сега? Прекалено те е страх да видиш как ще пострадам?

— Прекалено ме е страх да те замесвам в нещо, много по-голямо от теб, не по твой избор.

— Аз с това се занимавам ! — настоявам. — И си разбирам от работата !

— Не поставям под съмнение таланта ти — отвръща Хидео. Гласът му сега звучи по-раздразнително. Като че ли му се иска да каже и нещо повече, но рязко млъква и само поклаща глава. — Точно в момента искам само да сведа до минимум всякакви рискове, да се погрижа никой да не пострада. — Той ме поглежда. — Ти вече изпълни задачата си, Емика. Даде ни достатъчно информация, за да научим кога ще се проведе неговата операция, и проследи някого, замесен в плановете му. За нас е достатъчно, за да осигурим безопасността на публиката. Освободих и другите ловци. Нека полицията поеме това оттук нататък.

— Но ти още не си заловил Нула! Това не е приключване на задачата. Затова, ако разполагаш с някакво по-добро обяснение, бих желала да го чуя.