Мари Лу - Warcross

Изтривам очите си с ръка.

— Благодаря ви — казвам и поставям внимателно кутията до мен.

Между нас настава дълго мълчание. Най-сетне Рошан се навежда към мен.

— Въз основа на малкото, което знаем, в момента полицията разпитва Рен. Изобщо не вярвам на тая история за изтичането на газ.

— Но ти знаеш за това много повече от нас, нали, Еми? — добавя Хами, търсейки погледа ми. — Трябва да ни кажеш какво става. Заслужаваме да знаем.

„Животите ви бяха застрашени.“ И въпреки всичко се колебая. Ако им разкажа, може би ще ги поставя в още по-голяма опасност. Ами ако попаднат в полезрението на Нула? Те никога не са се съгласявали да участват във всичко това, не са се включили в турнира, за да изловят престъпник, не им се плаща, за да се излагат на такъв риск.

Хами се взира в очите ми изпитателно.

— Напомняш ми каква бях аз преди няколко години — казва тя. — Винаги предлагах помощ, ала отказвах да приемам. Майка ми ми се караше за това. Знаеш ли какво ми каза тя? Когато отказваш да помолиш за помощ, това подсказва на другите, че и те не бива да искат помощ от теб. Че ти ги гледаш отвисоко заради това, че имат нужда от твоята помощ. Че обичаш да се чувстваш по-горе от тях. Това е обида за приятелите ти, Еми, и за равните на теб. Затова не се дръж така. Довери ни се. Може и да успеем да ти помогнем.

Думите на Хами ме поразяват право в сърцето. Макар и да съм лъгала отлично преди, знам, че и двамата виждат истината по лицето ми — че съм замесена в нещо, надхвърлящо възможностите ми.

Нещо, поставило живота им под заплаха.

Поколебавам се. Свикнала съм да работя сама и никога не съм посвещавала в работите си някой друг освен клиентите. Но това не е обикновен лов, а Хидео не е обикновен клиент — ако животът на всички ни е в опасност, то предстои да се справяме с по-големи проблеми от това дали да се доверя на съотборниците си.

По телевизията споменават името ми и това ни кара да се обърнем едновременно към екрана. Говорителят от новините говори до моя снимка от празнуването на първата ни победа с останалите ездачи.

— … тази сутрин Хидео Танака съобщи, че официално изтегля двама играчи от „Ездачите на феникси“, в момента един от Warcross отборите с най-висок рейтинг — техния боец Реноар Тома и архитекта им Емика Чен. Все още не се знае нищо за причините зад всяко едно от тези решения, макар и спекулациите…

Изтеглена от отбора. Целият въздух от гърдите ми се втурва навън.

Рошан и Хами се завъртат към мен.

— Изтеглена? — прошепва остро Хами.

Рошан е по-тих, гледа ме изпитателно в очите. Готов е да каже нещо, но после размисля.

Поколебавам се само още миг. После поглеждам нагоре към охранителната камера в стаята, втренчвам се многозначително в Рошан и Хами и ги придърпвам отново в прегръдка.

— Довечера — прошепвам им на ухо. — Обещавам. В момента не мога да говоря за това на глас. — А после се отдръпвам и казвам: — Това, че ми донесохте тази кутия, ми помага достатъчно.

Рошан се намръщва, но Хами ми кимва незабележимо. Опитва се да се усмихне.

— Добре — отвръща тя. Прозвучава като подобаващия отговор на казаното от мен, но знам — това значи и че ме е разбрала.

— Госпожице Чен — казва сестрата, щом отново влиза. — Имате още един посетител.

С Рошан и Хами отново се споглеждаме многозначително. После те стават и тръгват да излизат. Щом напускат, сестрата отваря вратата по-широко, за да въведе новия ми посетител.

Хидео нахлува с широка крачка, лицето му е маска на мрака и тревогата. Впива поглед в очите ми и чертите му се поотпускат с облекчение.

— Свестила си се — казва той и присяда отстрани на леглото ми.

— Не можеш! — заявявам и посочвам телевизора. Мислите ми продължават да се вихрят. — Изтегляш ме? Сериозно? Защо не ми каза?

— А по-добре да оставя и двама ви в играта и да рискувам живота на всички ли? — отвръща Хидео. — Не знаехме колко време ще мине, докато дойдеш в съзнание. Трябваше да взема решение. — Очите му са потъмнели от гняв, макар че този гняв е насочен навътре. Изражението му ми напомня как изглеждаше, когато говореше за брат си.

— Нали нямаше да клекнеш пред заплахата?

— Това беше преди Нула да заплаши теб и останалите играчи.

— А как изтеглянето ми от турнирите ще възпре Нула да осъществи плановете си по време на финалния мач?

— Няма да го възпре. — Челюстта на Хидео се стяга. — Но бих предпочел да не те виждам замесена в това. Единствената причина да те включа в игрите, беше да имаш по-добър достъп до информация, но смятам, че може би си събрала всичко, което е по възможностите ти като официален член на отбора. — Той въздъхва. — Аз съм виновен. Трябваше да те отстраня много по-отдавна.