Мари Лу - Warcross

Светът край мен изчезва, реалността — арената и пищящите тълпи — отново изниква пред очите ми и виждам как Ашър излиза от кабината си побеснял. Лицето му е разкривено от гняв. Гледа ме на кръв. Останалите ми съотборници — също. Поглеждам огромните холограми на стадиона, които повтарят епизоди от мача и се виждам как се помайвам из нивото, без да обръщам внимание на другите, и саботирам ходовете им. Сред ликуването на тълпата се примесват дюдюкания. Някои крещят и искат повторение, твърдят, че изобщо не сме победили в този кръг.

— Еми, какво се случи, по дяволите ? — пита настоятелно Ашър, щом идва при мен. — Това беше най-срамната и жалка излагация, която съм виждал от професионален играч! Ти нарочно прецака играта!

Какво да кажа? Фигурата на Нула все тъй витае в ума ми, мълчалива и злокобна.

— Съжалявам — заговорвам. — Аз…

Ашър се извръща погнусен и завърта количката си.

— Ще говорим в общежитието! — тросва се той. С ъгълчето на окото си виждам как Хами ме гледа объркано и клати глава, а Рошан разочаровано е извърнал очи настрана. Бяхме победили, но никак не си личеше. Погледът ми се насочва към Рен, който ме гледа втренчено. Линията на устните му се извива едва-едва. Челюстта ми се стяга. Той знае .

Внезапно холограмите на арената се изменят. Публиката притихва за миг. Притихвам и аз . Съотборниците ми замръзват на място.

А после всички ахват и се разкрещяват. А аз имам сили само да се взирам в слисано мълчание в зърнистия скрийншот, излъчван сега публично пред всички в арената, а вероятно и пред всички, които гледат този мач. Всички по цял свят. Не знам кой го е направил, нито как. Но някак знам, че в това е забъркан Нула. Това е началото на нападението му над мен.

Холограмите излъчват гигантски мои снимки — как излизам нощем от дома на Хидео, как той се навежда да ме целуне, снимка на ръката му, която не пуска моята. Няма грешка.

Тайната ни вече е новина.

ЕЗДАЧКА НА ФЕНИКС ЗАБИВА

КРАСАВЕЦА МИЛИАРДЕР!

—––

ХИДЕО ТАНАКА ИГРАЕ С УАЙЛДКАРД

—––

УАЙЛДКАРД СИ ХВАЩА ГАДЖЕ МИЛИАРДЕР

—––

ЕКСКЛУЗИВНО: ПЪРВИТЕ ИЗТЕКЛИ

СНИМКИ НА ХИДЕО И ЕМИКА

Щом пристигаме в общежитието, отивам право в стаята си, без да кажа нито дума на никого. Толкова ме е страх, че не смея да си погледна телефона. Вече съм си изключила съобщенията. При все това бе невъзможно да не мярна заглавията, крещящи по светлинните табла край „Токио Доум“ и излъчващи новината на всеослушание. Сега се свивам на кълбо на леглото със сърце, разтуптяно от яростната атака. Съдейки по това колко зърнеста е снимката, трябва да е направена с някакъв безумно мощен обектив от някой далечен хълм.

След малко колебливо си включвам съобщенията и активирам тези от Хидео. Веднага изскача едно.

Препрочитам няколко пъти съобщението му. Тъкмо да му отговоря и на вратата ми се чука. Вдигам очи точно когато до мен достига гласът на Хами.

— Никога повече ли няма да излезеш оттам? — пита тя. — Или ще ни дадеш някакво обяснение?

Оставам на леглото още миг, свела глава, и събирам сили. После въздъхвам и се изправям.

— Идвам — отговарям, докато вървя към вратата. Щом я отварям, се взирам в присвитите очи на Хами. Тя държи във въздуха хартиен таблоид. Втренчвам се в него. Макар и да са минали само няколко часа, вестниците вече са побързали да отпечатат новината на първа страница. Този е публикувал зърнестата снимка, на която сме с Хидео, заедно със заглавието ЛЮБОВ ИЛИ ИЗМАМА?

— Слез долу! — заявява тя троснато, щом ме вижда. А после, преди да успея да отговоря, захвърля таблоида на пода и се врътва към стълбите. Поколебавам се и тръгвам след нея.

Долу в атриума Рошан активира затъмняващите щитове на прозорците в опит да ни скрие от журналистите — ала аз още ги чувам как щракат като луди, светкавиците на фотоапаратите им се отразяват в стъклото. Преди прозорците напълно да почернеят, мярвам главния двор с охраняемия портал. Там се е струпала тайфа папараци, някои се промъкват между охраната. Докато гледам, двама гардове погват един репортер и един оператор, хукнали към общежитието ни. Пълна лудница.

Щом ме зърва, Рошан временно откъсва поглед от тълпата навън, за да ме изгледа продължително. Обикновено спокойното му изражение е заместено от подозрение. Ашър ме зяпа унищожително. Сядам на един диван до Хамилтън и се опитвам да избегна втренчения поглед на Рен. Дори и така усещам как от него към мен струи ледено самодоволство.