Мари Лу - Warcross

— Защо си тук? — питам. — Какво искаш?

— Тук съм, за да ти направя една справедлива оферта — отговаря той. Гласът му кънти около мен.

— Справедлива оферта ?

— Как да го кажа по-иначе? Сделка. Предложение. Избери си.

Кипвам.

— Защото ти създавам проблеми, а? И се принуди да говориш с мен направо? Какво, яд те е, че най-сетне някой успя да се приближи дотолкова, че да може да те спипа?

— Да ти приличам на ядосан? — изсмива се той на думите ми. Тих, приглушен смях. — Прекалено си добра, че да работиш за него. Колко ти плаща Хидео, та да си му толкова лоялна и да те държи подръка? Да тичаш, като ти подсвирне? Или пък нещо друго те влече към него?

— Чарът ти е просто съкрушителен — казвам с най-сухия си тон.

— Ами ако успея съкрушително да надцакам неговата сума? — накланя глава Нула към мен.

Присвивам очи.

— Ти честно ли ми предлагаш да ме наемеш?

— Всеки си има цена. Кажи си твоята.

— Не.

Нула подигравателно клати глава насреща ми.

— Избирай внимателно.

— Аз съм внимателна.

— Нима? — той поглежда надолу към мен и виждам лицето на аватара ми, отразено в неговия шлем. — Защото, доколкото знам, в Ню Йорк си живяла доста рисковано. Защото действаш рисковано и при избора на… връзките си.

Полазва ме тръпка. Дали е проучвал миналото ми? Следил ли ме е? Знае ли за мен и Хидео?

— А ти се заяждаш с не когото трябва — процеждам през стиснати зъби.

Той се надвесва над мен.

— Правех ти комплимент.

— Това ли е представата ти за комплимент?

— Аз не съм човек на комплиментите, Емика. Разбирай го както искаш.

Пръстите ми се свиват в юмруци.

— Е, можеш да си вземеш щедрата оферта — казвам гневно, докато вървя към него — и да си я завреш във виртуалния задник.

Той се навежда дори по-близо до мен.

— Всички все се мислят за големи храбреци.

А когато поглеждам надолу, с ужас забелязвам, че ръкавът на екипа ми — допреди миг яркобял като на съотборниците ми, се оцветява в черно. Черни плочки броня покриват китката ми, а после започват да се изкачват стремглаво нагоре към рамото. Увиват се около гърдите и врата ми, талията и краката. Ахвам задавено и отстъпвам от него, сякаш това ще спре процеса. Но в този момент вече не приличам на архитект. Приличам на негов ловец, облечен в черно от глава до пети.

— Разкарай се от мен — озъбвам му се. — Преди да съм те убила.

— Ти беше тази — казва ми, — която дойде при мен.

Думите му само ме ядосват още повече.

— Ще ти дам един последен шанс да се предадеш. Така ще е най-добре за всички.

Той само ме гледа, мълчаливото му спокойствие е вбесяващо. Най-накрая се обръща да си върви.

— Ще съжаляваш за това — изръмжава той. А после, преди да успея да му изкрещя още нещо, изчезва. Изчезва и алената пещера.

Внезапно ме вкарват обратно в играта. Ревът на публиката рязко еква пак, а след нея шокираният глас на коментатора и суматохата от гласовете на съотборниците гръмват в ушите ми. Поглеждам трескаво надолу, очаквайки да се видя в черната броня на Нула — но тя е изчезнала, като че е била само халюцинация. Белият ми екип на ездач си е на мястото.

— Еми? Емс! — крещи Ашър. — Какво правиш, по дяволите ?

— Зарежи я! — чува се трескавият вик на Хами. — Тя е аут! Атакувам артефакта сега !

Осъзнавам как плавам, скована, заклещена сред руини само с една малка дупчица в тях, през която мога да наблюдавам развитието на играта. Ашър напразно се мъчи да отблъсне трима рицари на облаците. Ще загуби артефакта си. Опитвам се да изляза с таран от подводната си клетка, ала не мога — и тогава разбирам, че е, защото ми е свършил кислородът. Запасите ми светят в червено. Това е искала да каже Хами. Аз съм мъртва, отпадам от този кръг. Какво е станало?

— Не е за вярване! — крещи сега коментаторът. — След невероятната си първа победа „Ездачите на феникси“ може да бъдат рано дисквалифицирани, ако не предприемат нещо в най-скоро време…

Хами се появява в последната секунда, изниква пред погледа ми като фантом във водата. Тя се хвърля към артефакта на „Рицарите на облаците“, преди да забележат присъствието ѝ, точно когато и рицарите се хвърлят към този на Ашър. И двата отбора грабват артефакта на противника почти в един и същи миг. Публиката изревава.

Минават няколко секунди, докато пред очите ни излиза окончателният резултат.

— „Ездачите на феникси“ успяват да докопат победата с една милисекунда преднина! — крясва коментаторът.