Саймон Морден: Уравненията на живота

Петрович задъхано се мъчеше да произнесе нещо на глас.

— Ако си от якудза , не искам да ти кажа.

— Якудза? Каква смехотворна идея!

Погледът му се премести от нейното възмущение към скептицизма на монахинята и към въоръжените мъже на изхода, които надзъртаха навън и нямаха търпение да се махнат.

— Няма да се замесвам с теб — каза той.

— Да се замесваш? Ти ми спаси живота!

— Много глупаво от моя страна. Сега ми направи услуга и спаси и моя: тръгвай си.

Тя изглеждаше наранена; по-травмирана от пренебрежението му, отколкото от факта, че почти я бяха отвлекли. Сирени се чуха през дебелите каменни стени и тя се изправи. Онзи, когото беше нарекла Хиджо, се опитваше да прикрие тревогата си под маската на почтителността. Той дори се осмели да я прихване любезно за лакътя и да я изведе навън.

Последният въоръжен с автомат напусна църквата, където остави Петрович, монахинята и двата простреляни трупа.

— Ще бъда ли удостоена с честта да науча кой си? — попита тя, дръпна предпазителя и в дланта й изпадна лъскавия неизползван патрон.

— Петрович — каза Петрович.

— Просто Петрович? — тя извади пълнителя, за да върне патрона на мястото му.

— Стига ти толкова.

— Сестра Маделин — каза тя. — От Ордена на Жана д’Арк.

— Да. Близо до ума. Заради печата на Папата върху твоето оружие и заради това, че изобщо не те е страх — Той се отказа от напъна да седне, опита да се превърти.

Усилието му дойде прекалено и реши, че може би всъщност умира.

— С нещо бих ли могла да ти помогна?

Той я погледна право в големите кафяви очи — сега, когато вече никой не дебнеше да го убие. Сърцето му отново спря за миг, но той го отдаде на аритмията си.

— Освен ако не ти се намират скалпел, клещи и гръдни екартьори, не. Дефибрилаторът, който е част от пейсмейкъра ми, май се е повредил.

— Повредил?

— Обикновено отивам до някоя болница и те ми го препрограмират. Работа за пет минути. Само дето в момента ми трябва да работи, а нямам пет минути.

Тя пусна автоматичния си пистолет в кобура и го вдигна на ръце. Чак тогава той установи колко е огромна тази жена. Висока, с пропорционално телосложение — гигантка. Тя го изнесе навън и спря на последното широко стъпало.

Движението отново беше заляло улиците, а и пешеходците — тротоарите. Сестра Маделин забеляза над главите на всички, че, чудо на чудесата, линейка си проправяше път към тях във виелица от червено и синьо.

— Е, поне малката ти приятелка е свършила нещо полезно.

Тя намести тежестта му в ръцете си, насочи краката му към стената от хора, изпречили се на пътя й, и щурмува тълпата. От честите сблъсъци, които усещаше през подметките на обущата си, той осъзна, че видът на двуметрова жена с роба на новопостригана монахиня, която носи на ръце мъж почти в безсъзнание, не беше твърде странно явление за закоравелите жители на Метрозоната, та да й обърнат някакво внимание. Монахинята обаче беше целеустремена и успяха да стигнат до линейката точно когато тя спря с леко поклащане.

Парамедиците го поеха и бързо го вкараха на носилката вътре. Той ги гледаше, докато атакуваха ризата му с ножици и залепиха студени електроди на кльощавите му гърди. Чак когато се опитаха да му сложат кислородна маска, той се възпротиви и извърна лице.

— Монахинята. Къде е?

Тя се покатери вътре и се наведе: — Кажи?

Ако беше очаквала послание за някого или предсмъртна изповед, щеше да остане много разочарована.

— Чантата ми.

— Кое?

— Чантата ми. Куриерската ми чанта.

— Остана в църквата. — Тя подръпна назад касинката, за да прилепи ухо до устата му: — Нещо важно ли има в нея?

— Хардуер. Струва ми цяло състояние, а още дори не съм го включвал.

Тя се дръпна назад:

— Компютър? Сърцето ти е на път да спре, а ти се притесняваш за някакъв си лъскав нов компютър?

— Погрижи се да ми го запазиш.

— Петрович — каза тя, — ти… ти, компютърен маниак такъв.

— Сестро — рече парамедикът, който изтръпваше при вида на жизнените показатели на екрана на портативното си устройство. — Или вътре или вън, но ние тръгваме.

Тя понечи да слезе, но всъщност дръпна вратата и остана затворена вътре.

— Хайде, карайте — подхвърли и седна неудобно на сгъваемата седалка, която изобщо не й беше по мярка.

Нагласи си касинката и извади броеницата, за да се поуспокои.

Сестра Маделин видя как линията на сърдечния ритъм на Петрович съвсем се изравни на три пъти за десетте минути, докато стигнат до болницата, и всеки път, щом се върнеше към живота, той оглеждаше линейката за нея.