Саймон Морден - Уравненията на живота

Едва доловима светлина мъждукаше изпод вратата.

— Пиф? Ти ли си? — прошепна той, открехнал вратата.

— Здрасти, Сам — каза Пиф. Беше се заобиколила с декоративни ароматизирани свещи за чай, а писалката й скърцаше по листа. — Почти приключих.

Тя продължи да пише. Петрович взе една от свещите и я занесе до бюрото си. Започна да отваря чекмеджетата едно по едно и да ги претърсва. Намери очилата за нощно виждане, които беше взел от милиционера от Райската милиция, и втория си най-свестен чифт очила.

Тези на лицето му се бяха слели с него; струпеят в горната част на ушната му мида беше прилепил дръжката им. Нямаше как, дръпна я. От това се задъха още повече, отколкото беше задъхан досега.

Пиф остави писалката и подреди листовете на две купчинки, които прегъна и пъхна в два еднакви плика.

— Това беше — каза и най-накрая вдигна поглед. — Сам. Какво са ти направили?

— Абе. Да беше видяла другия. — Той си нагласи резервните очила. Отново можеше да вижда нормално. — Трябва да поговорим.

— Да — каза тя и размаха единия от кафявите пликове. — Трябва да вземеш това.

— Разбира се — кимна той.

— Горе-долу е почти пълното решение на Теорията на всичко. Направих колкото можах по нея, но имам чувството, че ако изчакам още малко, няма да ми остане време да направя копие. Така, в момента няколко студентчета ми търсят части за късовълнов предавател, но иначе от теб зависи да го изнесеш извън града.

— Аз? Пиф, ти не знаеш…

Тя вдигна ръка и дланта й проблесна на светлината от свещите.

— Ще се опитаме да удържим университета колкото можем по-дълго. Би трябвало да можем да отблъснем бандите. Но онези… неща. Нямаме шанс срещу тях.

— За онези — започна Петрович, но тя го прекъсна.

— Сам! Решихме най-голямата загадка пред науката от последните два века. Ако доказателството остане тук, ще си умре с нас. Това — тя посочи плика с опакото на ръката си, — това е най-важното нещо в целия свят.

— От Станфорд ще се справят. Или от Берн.

— Майната му на Станфорд — извика тя. — Това е нашият труд. И няма гаранция, че някой някога пак ще стигне точно до това решение. Нали знаеш: последната теорема на Ферма.

— Той е излъгал. Не е имал доказателството. Теорията на групите дори не е съществувала през седемнайсети век.

— Откъде знаеш? Идиотът не е записал нищо и ни отне триста години да го направим по друг начин. — Тя на две-три крачки взе разстоянието до бюрото на Петрович и тупна плика пред него. — Изнеси го от града. Както можеш.

— Пиф — каза той, — ако имах портативно устройство като това, което притежавах за цял половин час по-рано днес, веднага щях да се опитам да го изпратя на ЮНЕСКО. — Той вдигна плика и усети тежестта му, преди да го прибере във вътрешния джоб на шинела. — Имам да свърша още нещо. Нещо още по-важно от това.

Тя го изгледа, все едно беше луд.

— Добре. Слушай ме сега, защото това твое късовълново радио ще проработи, а ако аз се проваля, външният свят трябва да научи: изкуственият интелект, познат като Новия джихад на машините, е физически разположен в хранилище под Ошикора Тауър. То е подсилено срещу радиационно облъчване и електромагнитни импулси и вероятно разполага с непрекъсваем източник на електрическо захранване. Трябва да бъде унищожен. Не знам дали може да се прехвърли на друг хост или дали това вече не е факт, но ако слънцето изгрее, а то още владее положението, някой ще трябва да го взриви с атомна бомба — вдигна мърлявата си превързана ръка и намести очилата. — За предпочитане от орбита. Това е единственият сигурен начин.

— Сам — каза Пиф, — ами науката?

— Мисля, че спасяването на света бие дори науката.

Тя коленичи до него.

— Тези уравнения ще спасят нещо повече от света. Те ще ни дадат достъп до вселената. Енергия на термоядрения синтез. Задвижване чрез изкривяване на гравитационното поле. Двигател-черна дупка, ако можем да намерим достатъчно здраво шаси за него. Космически асансьори. Цилиндри на О’Нийл. Звездолети. Колонии на Марс, около Юпитер и в други галактики. Летящи коли, Сам. Най-сетне ще имаме летящи коли. И всичките тези неща ще бъдат кръстени на теб: законите на Еканоби-Петрович.

Той преглътна. Как да стане? Да намери супермодерен магазин за електроника, все още неразграбен? Да презареди батериите? Физически да вземе информацията със себе си може би. Да намери лодка, носена безцелно от прииждащата река, и да потегли към континенталната част на Европа. Колко ли щеше да му отнеме? Половин ден?