Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

"Ловът", както стана известно състезанието, бързо навлезе в глобалната култура. Също като спечелването на лотарията, търсенето на Великденското яйце се превърна в популярна мечта за деца и възрастни. Всеки можеше да участва в играта и, поне в началото, изглеждаше, че няма правилна или грешна стратегия за спечелването ѝ.

Алманахът на Анорак като че ли подсказваше единствено, че за да откриеш Великденското яйце, непременно трябва да знаеш всичко за любимите теми на Холидей. Това доведе до масов интерес към класическите видеоигри и попкултурата на 80-те години на XX в. Петдесет години след края на онова десетилетие тогавашните филми, музиката, игрите и стилът изведнъж се върнаха на мода. През 2041 г. оформената с гел на бодлички коса и избелелите джинси отново се носеха, а първите места в музикалните класации заемаха кавърверсии на хитове от 80-те. Някогашните тийнейджъри от 80-те, сега наближаващи пенсионна възраст, преживяваха странното приятно усещане, че внуците им се интересуват от младежките им увлечения.

През този период се роди нова субкултура с милиони последователи, които посвещаваха всеки свободен момент от живота си на търсенето на Яйцето. В началото тези хора бяха известни като "ловците на яйца", но бързо прозвището им ста на само "ловците". Пре з първата година от Лова беше много модно да си ловец и почти всички потребители па ОАЗИС твърдяха, че са такива.

На първата годишнина от смъртта на Холидей глъчката около състезанието започна да утихва. Бе минала цяла година, а никой не бе открил нищо. Нито ключ, нито порта. Според много хора част от проблема беше в самия размер на ОАЗИС. Във виртуалната среда имаше над хиляда свята, в които можеха да са скрити ключовете, а на ловците щяха да са им нужни години, за да претърсят дори само един от тях.

Въпреки хвалбите на "професионалистите" по блоговете, които твърдяха, че всеки ден отбелязват все по-голям напредък, истината постепенно изплува: никой не знаеше какво точно търси и откъде трябваше да започне с търсенето.

По това време ловците вече бяха разделили Алманахът на Анорак на глави и стихове, изучаваха го и го цитираха като свето писание (и за тях тази книга наистина представляваше точно това). Но дори Алманахът да съдържаше някакви указания за местоположението на трите ключа, никой не бе успял да ги открие. Много хора започнаха да подозират, че това беше просто сборник с налудничавите размишления на един побъркан мъртвец.

Мина още една година.

И още една.

Все още никой не бе намерил нищо.

Повечето хора изгубиха интерес към състезанието. Някои мислеха, че всичко е само ексцентрична измама, дело на смахнат богаташ. Други бяха убедени, че дори Яйцето наистина да съществуваше, никой нямаше да го намери. Междувременно ОАЗИС продължаваше да се разраства и да добива все по-голяма популярност, защитен обаче от опитите на други компании да го купят или да завеждат дела, благодарение на непоклатимите условия в завещанието на Холидей и армията от безскрупулни адвокати, ангажирани с управлението на наследството му.

Историята за Великденското яйце на Холидей постепенно премина в сферата на градските легенди. Превърна се в нещо като приказка, която обаче дори децата не приемаха на сериозно.

Все по-малобройното племе на ловците постепенно попадна под прицела на всеобщи подигравки. Всяка година на датата, на която Холидей бе починал, водещите на новините съобщаваха насмешливо за липсата на какъвто и да било напредък. И всяка година все повече ловци се отказваха от състезанието с оправданието, че той наистина бил скрил прекалено добре Яйцето.

Мина още една година.

И още една.

И тогава, на 11 февруари 2045 г., името на един аватар се появи на първо място в Класацията пред очите на целия свят.

След пет дълги години Медният ключ най-накрая бе открит от осемнайсетгодишно хлапе, което живееше в каравана в покрайнините на Оклахома Сити.

Това хлапе бях аз.

Десетки книги, анимационни поредици, филми и телевизионни сериали са се опитвали да разкажат какво точно се случи след това, но всички грешаха. Затова реших да изясня този въпрос веднъж завинаги.

Събудих се внезапно от изстрели в една от съседните купчини. След гърмежите последваха няколко минути приглушени крясъци и писъци, а после настъпи тишина.