Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Анорак отваря двукрилата врата, зад която се разкрива просторни съкровищница, пълна с купчини блещукащи златни монети и инкрустирани със скъпоценни камъни бокали [7] Анализите разкриват десетина интересни предмета, скрити сред съкровището а именно: няколко модела от най-ранните персонални компютри ( Apple II, Commodore 64, Atari 800 XL и TRS-8 °Color Computer 2 ), десетки периферни устройства за различни игрални ситеми и стотици зарове като онези, използвани за стари настолни ролеви игри. . После прекрачва прага, обръща се към камерата и протяга ръце, за да задържи тежките крила на вратата отворени [8] Когато този кадър се проследи на пауза, той изглежда почти идентичен с картината на Джеф Ийзли от наръчника с правила към играта Dungeons & Dragons, публикуван през 1983 г. .

— И без повече увъртания — заявява Анорак — обявявам Лова на Великденското яйце за открит!

После изчезва сред експлозия от светлина и оставя зрителя да се взира през отворената врата в бляскавите купчини злато.

Накрая екранът почернява.

В края на видеоклипа Холидей беше оставил връзка към личния си уебсайт, който бе променен драстично в деня на смъртта му. В продължение на повече от десетилетие там се въртеше единствено кратка анимация, в която аватарът му Анорак седеше в средновековна библиотека, приведен над издраскана дървена маса, докато смесваше отвари над прашни книги със заклинания, а на стената зад него се виждаше голяма картина на черен дракон.

Но сега анимационното клипче бе изчезнало, а на негово място се бе появила класация с резултати, подобна на онези на старите монетни автомати за игри. Там се виждаха десетте най-високи постижения, като всяко от тях се състоеше от шест нули срещу инициалите "Дж. Д. X." — Джеймс Донован Холидей. Списъкът бързо стана известен като "Класацията" и щеше да остане в този си вид много дълго време.

На уебсайта, точно под нея, се бе появила и една икона. Тя приличаше на малка подвързана с кожа книга и водеше към нов уебсайт, anoraksalmanac.com, откъдето всеки можеше да изтегли безплатно книга със заглавие Алманахът на Анорак, съдържаща хиляди записки от дневника на Холидей без отбелязани дати.

Книгата бе дълга повече от две хиляди страници и представляваше наполовина мемоари, наполовина манифест на вманиачен геймър. В него се съдържаше подробно описание на личния живот на Холидей и на всекидневните му занимания. Повечето от записките представляваха разсъждения за различни класически видеоигри, научнофантастични и фентъзи романи, книги, комикси и факти от попкултурата на 80-те години. Имаше и няколко остри критики, които отричаха всичко — от организираните религиозни движения до диетичните газирани напитки. Една цяла глава от Алманаха бе написана на синдарин — измисления от Толкин език на елфите. След като въпросният текст бе преведен, се оказа, че той всъщност представляваше гневна реч за несъответствията между романите от поредицата Властелинът на пръстените и филмовите адаптации на Питър Джаксън. След това съчинение следваше дълго и пламенно есе, в което се твърдеше, че ако се разглеждаше като цяло, трилогията на Джаксън всъщност беше най-добрият фентъзи филм, правен някога.

От самото начало имаше хора, които подозираха, че Холидей някак си бе инсценирал смъртта си и че състезанието бе само великолепен рекламен трик. Но адвокатите му опровергаха слуховете няколко дни по-късно на излъчена в цялата страна пресконференция, на която потвърдиха всичко, казано от него в Поканата на Анорак. Цялото му богатство наистина щеше да бъде дадено на онзи потребител на ОАЗИС, който пръв намереше Великденското яйце. Всичко това бе написано черно на бяло в завещанието на Холидей — колосален юридически документ, който те подготвяли години преди да се разболее от рак.

Той бе взел всички възможни мерки то да не може да бъде обявено за недействително или анулирано. Това обаче не попречи на собствената му компания Григериъс Симюлейшън Систъмс незабавно да заведе голямо съдебно дело в опита си да оспори последната му воля. Бордът на директорите на ГСС (както се изрази един от членовете му) "са много разтревожени от вероятността най-печелившата компания в света да попадне в ръцете на първия сополив геймър, който успее да докаже, че е също толкова вманиачен по игрите, колкото и покойния ѝ основател".

Но като всезнаещ ситски лорд, Холидей бе предвидил този ход на ГСС и в завещанието си бе заявил от огромното му богатство да се отдели колкото е необходимо, за да бъде изпълнена последната му воля. Въпреки това ГСС вложи няколко години и милиони долари в опити да спре състезанието, преди накрая да развее бяло знаме. Усилията им само доказаха, че завещанието на Холидей е непоклатимо и че последното му желание ще бъде изпълнено.