Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Щраква с пръсти и трезорът изчезва. В същия миг изведнъж се смалява и се превръща в малко момче с кафяви панталони и избеляла тениска с героите от Мъпет Шоу, както всъщност изглежда на една училищна снимка, направена през 1980 г., когато е на осем. Малкият Холидей стои в претъпкан хол с тъмнооранжев килим, стени с ламперия и кичозно обзавеждане от 70-те години. Телевизор Zenith с 21-инчов екран се вижда зад него, а към приемника е включена игрална конзола Atari 2600.

— Това е първата система за видеоигри, която имах — казва с изтънял гласец. — Atari 2600. Подариха ми я за Коледа през 1979 г. — Той сяда пред видеоиграта, взема джойстика и започва да играе.

— Любимата ми игра — кимва към екрана, където малко квадратче минава през поредица от прости лабиринти. — Казваше се Adventure. Също като много от първите видеоигри, тя е създадена и програмирана от един-единствен човек. Но по онова време от Amapu отказвали да посочват имената на програмистите, затова името на човека, създал играта, не е написано никъде на опаковката. — На телевизионния екран виждаме как той посича един дракон с меч, но поради грубата графика с ниска резолюция, изображението прилича повече на квадрат, който намушква със стрела деформирана патица.

— Затова създателят на Adventure, Уорън Робинет, решава да скрие името си в самата игра. Той скрива ключ в един от лабиринтите. Който намери ключа — сива точка с размери един пиксел — може да го използва, за да влезе в тайната стая, в която Робинет оставя името си. — На телевизора Холидей насочва квадратния си герой към тайната стая, където в центъра на екрана се появяват думите: "Автор — Уорън Робинет".

— Това — сега посочва към екрана с искрена почит — е първото великденско яйце във видеоигрите. Робинет го скрива в кода на тази игра, без да каже на никого, а Атари я произвежда и разпространява по целия свят, без да знае за тайната стая. Разбират за великденското яйце чак няколко месеца по-късно, когато децата повсеместно започват да го намират. Аз бях едно от тези деца, а мигът, в който открих великденското яйце на Робинет, беше най-невероятното игрално преживяване в живота ми.

Малкият Холидей оставя джойстика и става. В това време стаята внезапно изчезва и декорът се сменя отново. Сега той стои в мрачна пещера, където светлината от невидими факли мъждука по стените. В същия миг отново се преобразява, този път в прочутия си аватар от ОАЗИС Анорак — висок магьосник с дълга роба и лице, малко по-красиво от истинското лице на възрастния Холидей (и без очилата му). Анорак е облечен с характерната си черна роба с емблемата на аватара (голяма калиграфски изписана буква А), избродирана на ръкавите.

— Преди да умра — заговаря Анорак с много по-дълбок глас, — аз създадох собствено "великденско яйце" и го вградих в най-известната си игра — ОАЗИС. Първият, който открие Яйцето, ще наследи цялото ми богатство.

Следва ново драматично мълчание.

— Яйцето е скрито добре. Не съм го оставил просто под някой камък. Може да се каже, че е заключено в сейф, закопан в тайна стая в центъра на някой лабиринт, който се намира… — той потупва дясното си слепоочие — ето тук. Но не се тревожете. Оставил съм много следи, които ще ви покажат пътя. А ето я и първата. — Анорак прави грандиозен жест с дясната си ръка и внезапно във въздуха пред него изникват три ключа, които започват да се въртят бавно. Изглеждат изработени от мед, нефрит и кристал. Докато ключовете продължават да се въртят, той започва да декламира кратко стихотворение и всеки стих който изрича, се изписва за кратко с огнени букви на екрана:

Три ключа скрити трите тайни порти пазят.

Зад тях премеждия ви дебнат там, във мрака.

И онзи, който най-достоен се окаже,

ще стигне Края , где наградата го чака.

След като изрича тези думи, Нефритеният и Кристалният ключ изчезват и остава само Медният, който вече виси на верижка около врата му.

Камерата следва Анорак, когато той се обръща и тръгва навътре в тъмната пещера. Няколко секунди по-късно пристига пред масивна дървена врата, разположена в каменната стена на пещерата. Вратата е обкована със стомана, а върху нея са гравирани щитове и дракони.

— Не успях да тествам тази игра, затова се притеснявам, че Яйцето може да е скрито прекалено добре. Вероятно ще е твърде трудно да се стигне до него. Не знам. Но вече е късно да променям каквото и да било. Така че ще видим.