Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

Погледнах към масивния телевизор Zenith и играта Atari 2600, включена в него. Пластмасовата, имитираща дърво, кутия на игралната конзола беше същата като на телевизора и по стените на дневната. До конзолата имаше кутия от обувки, в която бяха прибрани девет касети с игри: Combat, Space Invaders, Pitfall, Kaboom! Star Raiders, The Empire Strikes Back, Starmaster, Yars' Revenge и Е. T. Ловците придаваха голямо значение на липсата на Adventure — играта, на която Холидей играеше именно на тази конзола в края на Поканата на Анорак. Бяха търсили копие от Adventure по цялата планета, но изглежда такова нямаше. Бяха донесли копия от играта от други планети, но когато се бяха опитвали да я играят на атарито на Холидей, не бяха успели да я подкарат. Никой не знаеше защо.

Претърсих набързо останалата част от къщата, за да се уверя, че няма други аватари. После отворих вратата към стаята на Холидей и след като видях, че беше празна, влязох и заключих след себе си. От години се разпространяваха снимки и видеозаписи от това помещение и аз ги бях научил наизуст. Но сега за пръв път бях в "истинската" стая. Побиха ме тръпки.

Килимът беше с отвратителен цвят на горчица, както и тапетите. Но стените бяха почти изцяло покрити с плакати от филми и на рокгрупи: Истински гений, Военни игри, Трон, Пинк Флойд, Дево, Ръш. До вратата имаше библиотека, препълнена с научнофантастични и фентъзи романи (естествено, бях чел всички заглавия). На етажерката до леглото бяха натъпкани стари компютърни списания и книжки с правила за Dungeons & Dragons. Имаше и няколко кутии с комикси, натрупани до стената, всяка с прилежно надписан етикет. А на разнебитеното дървено бюро в ъгъла стоеше първият компютър на Джеймс Холидей.

Като много от компютрите от онова време, той беше с вградена клавиатура. TRS-8 °Color Computer 2, 16К RAM бе изписано на етикет над клавишите. От задната част на машината излизаха кабели, свързани с малък цветен телевизор, матричен принтер, касетофон и модем. На бюрото до модема беше залепен списък с телефонни номера за достъп до форуми.

Седнах на бюрото и открих копчето за включване на компютъра и телевизора. Последва статично изпращяване и след него ниско жужене, докато телевизорът загряваше. Миг по-късно на монитора се появи зеленото изображение при зареждане на TRS-80 и се изписаха думите:

EXTENDED COLOR BASIC 1.1

COPYRIGHT (c) 1982 BY TANDY

OK

Под тях мигаше курсор, който преминаваше през всички цветове от спектъра. Написах ПРИВЕТ и натиснах бутона ENTER.

На следващия ред се появи текстът:?SYNTAX ERROR. ПРИВЕТ не беше валидна команда в Basic , единствения език, който древният компютър разбираше.

От проучванията си знаех, че касетофонът функционира като дисково устройство за TRS-80. На него се съхраняваха данни като аналоговия звук върху аудиокасети. Когато Холидей започнал да се занимава с програмиране, горкото дете нямало достъп дори до устройство за дискети. Налагало се да съхранява кода си на аудиокасети. До дисковото устройство имаше кутия за обувки, пълна с десетки такива касети. Повечето от тях бяха текстови приключенски игри: Raaka-tu, Bedlam, Pyramid и Madness and the Minotaur. Имаше и няколко ROM касети, които се побираха в процеп отстрани на компютъра. Рових в кутията, докато не намерих тази с надпис Dungeons of Daggorath с разкривени жълти букви върху захабения червен етикет. Графиката на играта изобразяваше изглед от първо лице към дълъг подземен коридор, препречен от тромав син великан с голяма каменна брадва.

Когато списъкът с игрите от стаята на Холидей се появи онлайн, свалих и изиграх всяка от тях, така че вече бях овладял Dungeons of Daggorath преди повече от две години. Трябваше ми почти цял уикенд. Графиката беше изключително груба, но въпреки това играта водеше до пристрастяване.

От форумите знаех, че през последните пет години няколко ловци бяха играли Dungeons of Daggorath именно тук, на компютъра на Холидей. Имаше хора, които бяха изиграли на място всяка от игрите в кутията само за да видят дали ще последва нещо. Но нищо не се бе случило. Никой от тях обаче не бе носил със себе си Медния ключ.

Ръцете ми трепереха леко, когато изключих компютъра и поставих касетата с Dungeons of Daggorath. Щом го пуснах отново, екранът проблесна в черно и се появи грубото изображение на магьосник, придружено от злокобен звуков ефект. В едната си ръка той държеше жезъл, а под него, с главни букви, бе изписана легендата:

"Предизвиквам те да влезеш… в Подземията на Даггорат!" Поставих пръсти върху клавиатурата и започнах да играя. В същия миг тонколоните върху шкафа на Холидей внезапно се включиха и от тях гръмна позната мелодия — музиката от филма Конан Варваринът на Базил Полидориъс.