Эрнест Клайн - Играч първи, приготви се

— Знам, но въпреки това можем да сме приятели, нали?

— Надявам се.

— Освен това Третата порта е далеч. Отне ни пет години да стигнем дотук. А доколкото съм запозната със стратегията за програмиране на Холидей, от тук нататък ще става още по-трудно. — Тя сниши глас. — Сигурен ли си, че не искаш да останеш? Обзалагам се, че можем да играем едновременно. Ще си даваме съвети за играта. Започнах да забелязвам някои недостатъци в техниката на краля…

Стана ми гузно, че я лъжа.

— Много мило от твоя страна, но трябва да тръгвам. — Замислих се за убедително оправдание. — Утре сутрин съм на училище.

Арт3мида кимна, но по лицето ѝ внезапно пак се изписа подозрение. После очите ѝ се разшириха, сякаш току-що ѝ бе хрумнало нещо. Зениците ѝ започнаха да се стрелкат, съсредоточени в пространството пред очите ѝ, и тогава осъзнах, че проверяваше нещо в прозореца на браузъра си. Няколко секунди по-късно лицето ѝ се разкриви от гняв.

— Лъжец такъв! — изкрещя. — Долен лъжец! — Тя направи браузъра си видим и за мен и го обърна. В прозореца се виждаше Класацията на уебсайта на Холидей. От вълнение бях забравил да я прегледам.

Класацията си изглеждаше точно като преди пет години, с една разлика. Сега името на аватара ми стоеше на първо място с резултат от 10000 точки. Останалите девет места бяха заети от инициалите на Холидей — "Дж. Д. X.", следвани от нули.

— Мамка му! — промърморих. Когато Анорак ми бе дал Медния ключ, бях станал първият ловец, отбелязал точки в състезанието. Внезапно осъзнах, че тъй като Класацията бе достъпна в целия свят, аватарът ми току-що бе станал известен.

Проверих заглавията в новинарските канали за всеки случай. Във всяко от тях се споменаваше името ми. Имаше заглавия от рода на: Загадъчният Парзивал прави исторически подвиг и Парзивал откри Медния ключ.

Стоях замаян и с мъка си поемах въздух. В следващия миг Арт3мида ме блъсна, но аз, разбира се, не усетих нищо. Все пак тя успя да ме хвърли на два-три метра.

— Победил си го от първия път! — кресна.

Кимнах.

— Той спечели първата игра, но аз го бих на другите две. На косъм всъщност.

— Да му се не види! — изкрещя тя и стисна юмруци. — Как, по дяволите, успя да го биеш от първия път?

Останах с впечатлението, че искаше да ме фрасне в лицето.

— Извадих късмет. Преди време играех често на Joust с един приятел. Имам сериозна подготовка в тази игра. Убеден съм, че ако тренираш…

— О, я стига! — изръмжа и вдигна ръка. — Не се дръж снизходително! — После нададе яден вой. — Не мога да повярвам! Опитвам се да го победя от пет проклети седмици!

— Но преди малко каза, че идваш от три седмици…

— Не ме прекъсвай! — блъсна ме пак тя. — Упражнявам се непрекъснато на Joust повече от месец! Виждам летящи щрауси и насън!

— Звучи неприятно.

— А ти просто идваш тук и побеждаваш от първия опит.

Арт3мида започна да се удря с юмрук по челото и тогава разбрах, че всъщност се ядосваше на себе си, а не на мен.

— Виж, просто извадих късмет. Падам си по класически аркадни игри. Това е моята специалност — свих рамене. — Престани да се биеш като Рейнмен.

Тя спря и ме зяпна. След няколко секунди въздъхна дълбоко.

— Защо играта не беше Centipede! Или Ms. Рас-Мап ? Или Burger Time ? Тогава вече щях да съм минала през Първата порта.

— Не съм много сигурен.

Тя ме изгледа сърдито, а после се усмихна дяволито. Обърна се с лице към изхода и започна да извършва сложни движения с ръце, като в същото време напевно шептеше някакви думи.

— Хей, какво правиш? — извиках аз.

Но вече знаех. Внезапно се появи грамадна каменна стена и закри изхода от залата. По дяволите! Това беше преградна магия. Нямаше как да изляза навън.

— О, защо го направи? — извиках аз.

— Стори ми се, че доста бързаш да се измъкнеш оттук. Предполагам, че когато Анорак ти е дал Медния ключ, ти е дал и някакво указание за това, къде се намира Първата порта, нали натам си тръгнал.

— Да — отвърнах аз. Реших, че няма смисъл да отричам.

— И освен ако не можеш да неутрализираш магията ми, а предполагам, че не можеш, господин Воин от 10-то ниво, бариерата ще те държи тук до полунощ, когато сървърът се рестартира. Всички капани по обратния път ще се появят отново. И така ще се забавиш доста.

— Права си.

— И докато ти си зает да си проправяш път обратно навън, аз ще се опитам пак да победя Ацерерак. Но този път ще го размажа. И след това ще съм по петите ти, господинчо.

Скръстих ръце.