Рик Риърдън - Битката за Лабиринта

— О, я стига! — извика тя. — За какво ти е мечът? Какво ще кажеш вместо това за една целувка?

Ухаеше на рози и мокра козина — странен, но в същото време опияняващ аромат.

Рейчъл заби нокти в ръката ми и ме ощипа здраво.

— Пърси, ще те ухапе! Погледни я!

— Не я слушай, тя просто ревнува. — Тами извърна глава назад. — Позволявате ли, господарке?

Кели продължаваше да стои пред вратата, като лакомо се облизваше.

— Давай, Тами. Чудесно се справяш.

Тами направи още една крачка към мен, но аз наведох върха на меча към гърдите й.

— Дръпни се!

Тя се озъби.

— Заек! — изръмжа презрително. — Това е нашето училище, зайче. Храним се с този, когото си поискаме.

Започна да се променя. Кръвта се оттече от лицето и ръцете й. Кожата й стана восъчнобяла, а очите — тъмночервени. От устата й щръкнаха дълги вампирски зъби.

— Вампир! — ахнах смаяно аз. И тогава видях краката й. Левият беше кафяв, покрит с козина, и завършваше с магарешко копито. А десният беше изкован от бронз. — Ъъъ… вампир с…

— Нито дума за краката! — извика Тами. — Не е възпитано да се подиграваш!

Тя пристъпи напред със странните си различни крака. Изглеждаше адски нелепо, особено с помпоните в ръцете, но смехът застина в гърлото ми, щом погледът ми се спря на червените очи и острите зъби.

— Вампир ли? — изсмя се Кели. — Тази глупава легенда тръгна от нас, глупчо! Ние сме емпуси, придружителките на Хеката!

— Ммм… — Тами се прокрадна към мен. — Сътворени сме с черна магия от животно, бронз и човешки дух, за да пием кръвта на младите мъже. Хайде, ела, дай да те целуна!

Тя оголи зъби. Бях толкова зашеметен, че не можех да помръдна, но в този миг Рейчъл хвърли едно барабанче по главата на емпусата.

Тами изсъска и отклони барабана. Той се изтърколи по пътеката между чиновете и пружините задрънчаха по опънатата кожа. След това Рейчъл метна и един ксилофон, но емпусата с лекота избегна удара.

— Обикновено не убивам момичета — изръмжа Тами. — Но за теб, простосмъртна, ще направя изключение. Зрението ти е прекалено добро!

Тя скочи към Рейчъл.

— Недей! — Замахнах с Въртоп. Тами се дръпна, но върхът проряза униформата й на мажоретка и с ужасяващ вой емпусата избухна в облак прах, който се посипа по Рейчъл.

Рейчъл се закашля. Изглеждаше така, сякаш някой току-що беше изсипал пакет брашно на главата й.

— Гадост!

— Извинявай — рекох. — Но обикновено така става с чудовищата.

— Уби стажантката ми! — изкрещя Кели. — Сега ще ти дам урок как се държим в това училище, заек!

Тя също започна да се преобразява. Къдравата й коса се превърна в искрящи пламъци. Очите й станаха червени. От устата й изскочиха вампирски зъби. Емпусата пое с широки крачки към нас, бронзовото й стъпало и копитото потракваха неравномерно по пода на кабинета по музика.

— Аз съм емпуса по-горен клас — изръмжа тя. — Не са ме побеждавали от хиляда години!

— Нима? — измърморих аз. — В такъв случай е крайно време.

Кели беше много по-бърза от Тами. Избегна първия ми удар и отскочи към духовите инструменти, събори подредените в редица тромбони и те се стовариха на земята е ужасяващо дрънчене. Рейчъл побърза да се дръпне настрани. Аз пристъпих между нея и чудовището. Кели кръжеше около нас, без да отделя поглед от меча.

— Толкова хубаво острие — рече тя. — Колко жалко, че не ми позволява да се приближа.

Образът й постоянно трепкаше и се променяше — ту беше страшилище, ту красива мажоретка. Опитвах се да не се поддавам на илюзията, но не можех да си събера мислите.

— Горкичкият! — усмихна се мило Кели. — Дори нямаш представа какво те очаква, нали? Съвсем скоро любимият ти лагер ще бъде в пламъци, приятелите ти ще бъдат превърнати в роби на Господаря на времето и ти не можеш да направиш нищо, за да ни попречиш. Ела, аз ще се съжаля над теб и ще сложа край на живота ти още сега, преди да го видиш.

От коридора се чуха гласове. Приближаваше се една от групите, които обикаляха училището. Някакъв мъж обясняваше за заключването на шкафчетата на учениците.

Очите на емпусата грейнаха.

— Прекрасно! Ще си имаме компания!

Сграбчи един тромбон и го хвърли по мен. С Рейчъл се наведохме. Тромбонът прелетя над главите ни и разби стъклото на прозореца.

Гласовете в коридора замлъкнаха.

— Пърси! — изкрещя Кели, като се преструваше на уплашена. — Защо хвърли тромбона?

Онемях от изненада. Емпусата вдигна една Стойка за ноти и помля с нея подредените на етажерката кларинети и флейти. Столове и музикални инструменти се посипаха по пода.