П Каст - Белязана

На обяд имахме на разположение голям избор от салати, като започнеш от салата с риба тон (брей!) и стигнеш до онези странни бейби царевични, които даже нямат вкус на царевица. Напълних чинията си хубаво, след което си взех и от прясно изпечените хлебчета. Наредих се до Стиви Рей, а Деймиън остана зад мен. Ерин и Шоуни вече се караха коя е написала по-хубаво есе по литература, въпреки че и двете имаха шестици.

— Хайде, Зоуи, разказвай. Какво за Ерик Найт? — попита ме Стиви Рей в момента, в който напълних устата си с храна. Думите й предизвикаха моментална тишина на масата и вниманието на близначките се насочи изцяло към мен.

Замислих се какво точно да им разкажа за Ерик и прецених, че не съм готова да споменавам за сцената между него и Афродита, на която се натъкнах. Затова казах само:

— Той ме гледаше — от израженията им се досетих, че заради пълната ми уста думите ми са прозвучали прекалено неразбираемо, затова първо преглътнах и повторих: — Той ме гледаше. В часа по литература. Аз… беше много объркващо.

— Разясни «гледаше ме» — помоли Деймиън.

— Ами, случи се още в момента, в който влезе, но беше особено забележимо, докато играеше монолога от «Отело». Когато започна тази част за любовта и т. н., гледаше право в мен. И не беше случайност, защото гледаше в мен и преди да започне монолога, а после и преди да си тръгне.

Въздъхнах и взех да се въртя нервно на стола. Очаквах да ми кажат, че всичко е било само част от актьорското му изпълнение.

— Ерик Найт е най-готиното нещо в това училище — обади се Шоуни.

— Грешиш. Той е най-готиното нещо на цялата тази планета — добави Ерин.

— Не е по-готин от Кени Чесни — намеси се Стиви Рей.

— Добре, добре. Стига и ти е твоята мания по кънтрито — скара се Шоуни, преди да насочи вниманието си обратно към мен. — Не допускай тази възможност да ги се изплъзне.

— Да — започна да й приглася Ерин. — Не го изпускай.

— Да не го изпускам? Какво мога да направя? Той не ми каза нищо.

— Ех, Зоуи, миличка. Ти поне усмихна ли му се в отговор?

Примигнах. Дали му се бях усмихнала? Ох, по дяволите! Хващам се на бас, че не съм. Даже сигурно съм стояла и съм го зяпала като пълен идиот. Допускам, че може и да са ми текли лигите. Добре де, може би без лигите, но картинката е ясна.

— Не знам — отговорих аз, вместо да кажа самата истина, но пък това ни най-малко не заблуди Деймиън.

— Следващия път му се усмихни.

— Може и да му кажеш «здрасти» — добави Стиви Рей.

— Мислех си, че Ерик е само едно красиво личице — започна Шоуни.

— И тяло — допълни Ерин.

— Но когато разкара Афродита — продължи Шоуни. — Разбрах, че сигурно има пълнеж на горния етаж.

— Вече сме наясно, че има пълнеж и на долния — каза Ерин, мърдайки вежди.

— Аха — засмя се Шоуни и започна да облизва устните си.

— Големи сте мръсници! — скастри ги Деймиън.

— Само искахме да намекнем, че има най-готиния задник в града — обясни Шоуни.

— В случай, че вече не си го забелязал — допълни Ерин.

— Ако заговориш Ерик, това наистина адски ще ядоса Афродита — каза ми Стиви Рей.

Всички се втренчиха в нея, сякаш току-що е разделила Червено море на две.

— Вярно е — съгласи се Деймиън.

— Даже много вярно — добавиха в един глас Шоуни и Ерин.

— Значи според слуховете той е излизал е Афродита? — попитах аз.

— Да — потвърди Ерин.

— Слуховете са ужасни, но верни — включи се Шоуни. — Което прави нещата още по-готини сега, когато той си пада по теб.

— Момичета, най-вероятно той просто е зяпал странния ми белег — избърборих аз.

— А може би не е това. Ти наистина си много готина, Зоуи — каза ми Стиви Рей с мила усмивка.

— А може би първоначално те е погледнал заради белега, а после е забелязал, че си готина, и е продължил да те гледа — предположи Деймиън.

— Какъвто и да е случаят, при всички положения това много ще подразни Афродита — каза Шоуни.

— Което е чудесно — допълни Ерин.

Стиви Рей игнорира техните коментари.

— Забрави за Афродита, за белега и всички тези работи. Следващия път като ти се усмихне, просто му кажи «здрасти». Това е.

— Лесно — каза Ерин.

— И просто — допълни Шоуни.

— Добре — отговорих аз и се концентрирах над салатата си с искрената надежда, че цялата тази работа покрай Ерик Найт ще бъде толкова лесна и проста, колкото те ми я описваха.

Имаше нещо, по което обядът в «Дома на нощта» много приличаше на обяда в предишното ми училище, както и във всички училища, в които някога съм обядвала. Свършва прекалено бързо.