П Каст - Белязана

— Добра работа, Зоуи.

Подскочих и се обърнах, за да видя Ленобия точно до вратата на отделението. В едната си ръка държеше голяма мека четка. В другата държеше юздата на една пъстра кобила.

— Явно си чистила обор и преди — каза тя.

— Баба ми имаше едно сладко конче на име Бъни — отговорих, преди да съм осъзнала колко глупаво прозвуча. Изчервих се и се опитах да замажа положението: — Бях на десет и цветът му ми приличаше на Зайчето Бъни, затова така го кръстих.

Устните на Ленобия се разтеглиха в бегло подобие на усмивка.

— Конюшнята на Бъни ли си чистила?

— Да. Обичах да го яздя, а баба казваше, че никой не трябва да язди кон, ако не му е почистил преди и след това. — Свих рамене и заключих: — Ето защо му чистех.

— Баба ти явно е умна жена. — Кимнах. — А ти имаше ли нещо против да чистиш на Бъни?

— Не, определено нямах.

— Това е чудесно. Запознай се е Персефона. — Ленобия посочи с глава към кобилата зад себе си. — Ти току-що изчисти нейното отделение.

Кобилата влезе при мен, навря си муцуната в лицето ми и усетих дъха й, който ме гъделичкаше.

— Здравей, Персефона.

— До края на часа остават още пет минути, така че не е необходимо да оставаш, но ми се струва, че си спечели привилегията да срешеш Персефона.

Изненадана, аз потупах коня по врата.

— Ще остана, няма проблем — чух се да отговарям.

— Чудесно. Можеш да върнеш четката в стаята с такъмите, когато приключиш. Ще се видим утре, Зоуи.

Ленобия ми връчи четката, потупа коня по шията и ни остави сами.

Персефона мушна глава в хранилката, която беше пълна със сено, а аз се заех с моята част от работата. Бях забравила колко е релаксиращо да се грижиш за кон. Бъни беше починал внезапно от сърдечен удар преди две години и баба беше прекалено разстроена, за да си вземе друг кон. Каза, че «зайчето» (тя така го наричаше) не може да бъде заменено. Така че са минали две години, откакто не съм се доближавала до кон, но изведнъж си спомних всичко. Миризмата, топлината, успокояващият звук на коня, хрупащ сено, и нежният звук, който четката издаваше при търкането с косъма — оказа се, че всичко това ми е липсвало.

От другия край на конюшнята се дочу ядосаният глас на Ленобия, която гневно нахока някой ученик. Надявах се да е противното червенокосо хлапе. Повдигнах се на пръсти и погледнах над Персефона, за да хвърля бърз поглед на случващото се. Червенокосият нахалник стоеше на мястото си, а до него Ленобия бе сложила ръце на кръста. Дори от тук беше ясно, че е побесняла. Зачудих се дали това хлапе е дошло е мисия да вбесява всеки преподавател. А менторът му беше Дракона, който изглеждаше симпатяга, докато не извади меча си… искам да кажа шпагата. Тогава професорът се превърна в смъртоносен вампир воин.

— Този червенокос досадник трябва да си измисли предсмъртно желание — казах на Персефона, обърнах се и продължих да я четкам. Тя завъртя едното си ухо към мен и изпръхтя. — Да, знаех си, че ще се съгласиш с мен. Искаш ли да те светна каква теория имам за спасяването на Америка от лигльовци и загубеняци? — Тя изглеждаше съгласна, така че започнах да й изнасям речта си на тема «Не се чифтосвай със загубеняци».

— Зоуи, ето къде си била!

— О! Стиви Рей, изкара ми акъла! — извиках аз и потупах успокоително Персефона, която се беше стреснала, като изписках от изненада.

— Какво, по дяволите, правиш?

— А на теб на какво ти прилича? Пробвай да изкажеш някакво предположение.

— Престани да се цапотиш тук! Ритуалът по случай Пълнолунието започва след две минути!

— О, по дяволите! Потупах Персефона за последно и изхвърчах навън по най-бързия начин.

— Беше забравила за него, нали? — скара ми се Стиви Рей, която държеше ръката ми, за да пазя равновесие, докато събувах гумените ботуши.

— Не — излъгах.

В този момент осъзнах, че освен за него съм забравила и за ритуала на «Дъщерите на мрака»!

На средата на пътя до Храма на Никс ми направи впечатление, че Стиви Рей е необичайно мълчалива. Хвърлих й един поглед. Май изглеждаше и пребледняла. Усетих, че има нещо.

— Стиви Рей, нещо не е наред ли?

— Да. Нещо тъжно и малко страшно.

— Какво е то? Ритуалът по случай Пълнолунието ли?

— Не, той ще ти хареса. Поне този.

Май имаше предвид, че ще ми хареса в сравнение с другия — ритуала на «Дъщерите на мрака», но не исках да говоря за това. Следващите й думи ме накараха напълно да забравя за «Дъщерите на мрака».

— Едно момиче почина по време на последния час.