П Каст - Белязана

Учениците започнаха да шумолят с учебниците, а Деймиън ме поведе към дъното на стаята, където бяха разположени шкафчетата. Отвори едно, на което пишеше 12 със сребърни цифри. Вътре имаше няколко рафта, на които бяха подредени учебници, тетрадки и други принадлежности.

— В «Дома на нощта» шкафчетата нямат ключалки като в обикновените училища. Това е нещо като наша класна стая и шкафчетата ни са вътре. Всичко винаги е отключено, така че можеш да идваш, когато си поискаш, за да си вземеш учебници или каквото ти потрябва. Ето ти учебника по социология. — Той ми подаде дебела книга в кожена подвързия. На корицата й имаше силует на богинята и името на предмета — «Вампирска социология».

Взех тетрадка и няколко химикалки. Затворих вратичката и се поколебах за миг.

— Не се ли заключва някак?

— Не. — Деймиън понижи глас. — Тук не се нуждаем от ключалки. Ако някой открадне нещо, вампирите по някакъв начин научават. Дори не искам да си мисля какво ще се случи на този, който реши да прояви подобна глупост.

Седнахме обратно на местата си и аз започнах да пиша единствените неща, които се сещах за амазонките. Че са жени воини, които не са се нуждаели особено много от мъже. Но мисълта ми блуждаеше в друга посока. Замислих се защо Деймиън, Стиви Рей, че дори и Ерин и Шоуни толкова много се притесняват да не загазят. Например, аз съм много примерна. Не идеална, но все пак. Получавала съм наказание в училище само веднъж, и то не по моя вина. Един тъпанар ми каза да му духам. Какво трябваше да направя? Да се разплача, да се разхиля? Или да се нацупя? Вместо това просто го цапардосах (въпреки че предпочитам да използвам думата «плеснах») и заради това ме наказаха. Както и да е. Наказанието не беше кой знае какво. Бях си написала всички домашни, затова започнах да си чета книга, докато бях наказана да стоя в класната стая след часовете в продължение на четирийсет и пет минути.

Явно наказанията в «Дома на нощта» нямаше да са от този род. Дано да не забравя да попитам Стиви Рей.

— Най-напред да припомним каква част от амазонските традиции спазваме и досега в «Дома на нощта»? — Неферет привлече отново вниманието ми към темата на урока.

Деймиън вдигна ръка.

— Поклонът на уважение, когато слагаме на сърцето си ръката, свита в юмрук. Също и ръкостискането, при което хващаме предмишницата вместо китката.

— Правилно. Деймиън.

Хм, това обясняваше тези странни ръкостискания.

— И така, какво сте чували досега за амазонките? — попита тя целия курс.

Една блондинка, която стоеше в другия край на стаята, вдигна ръка.

— Амазонките са били силно матриархални, каквито са всички вампирски общества.

Определено говореше като интелигентно момиче.

— Това е вярно. Елизабет, но когато хората обсъждат амазонките, легендите придават допълнителни пластове към историята. Какво точно имам предвид?

— Ами… хората смятат, че амазонките са били мъжемразки обади се Деймиън.

— Именно. Това, че обществото им е било матриархално, каквото е нашето, не означава автоматично, че е антимъжко. Дори Никс има съпруг — богът Еребус, на когото се е посветила. Амазонките са уникални с това, че са избрали да бъдат воини и сами да се защитават. Както повечето от вас вече знаят, нашето общество в момента също е матриархално, но ние уважаваме и ценим «Синовете на нощта», които са наши защитници и съпрузи. Така, сега отворете учебниците си на текст номер три и прочете за една от най-великите жени — воини, Пентесилея, и внимавайте да не бъркате историята с легендите.

Така започна най-готиният урок, който някога съм слушала. Изобщо не усетих кога мина цял час. Бях много изненадана, когато би звънецът. Тъкмо тръгнах да прибирам учебника по социология обратно в шкафчето си, когато Неферет ме повика. Взех тетрадка и химикалка и отидох до бюрото й.

— Как си? — попита ме тя и се усмихна сърдечно.

— Чудесно. Много съм добре — избъбрих. Тя ме изгледа подозрително и аз побързах да добавя: — Ами… може би съм малко нервна и объркана.

— Разбира се, че си. Винаги е много объркващо, когато се сменя училище. Да не говорим, когато сменяш училището и живота си. — Тя погледна през рамото ми. — Деймиън, ще заведеш ли Зоуи до кабинета по актьорско майсторство?

— Разбира се.

— Зоуи, ще се видим на ритуала довечера. О, и още нещо. Афродита даде ли ти персонална покана да се присъединиш към «Дъщерите на мрака» по време на тяхната церемония след това?

— Да.

— Исках да проверя дали си разбрала и да се уверя, че всичко е наред и наистина искаш да отидеш. Естествено, бих разбрала, ако откажеш, но те съветвам да отидеш. Иска ми се да те насърча да вземаш участие в колкото се може повече от нашите мероприятия, а «Дъщерите на мрака» са изключителна организация и е голям комплимент към теб, че толкова бързо си привлякла вниманието им като тяхна потенциална последователка.