П Каст - Белязана

Кухнята и всекидневната на женското общежитие бяха препълнени с момичета, които хапваха, говореха си и бързаха насам-натам. Опитах се да отвърна на всички поздрави и в същото време целеустремено да се вмъкна в кухнята, където се надявах да открия някой пакет от любимите мюсли «Граф Шоколакула». Тъкмо бях започнала да се притеснявам, когато ги открих зад няколко по-големи кутии на други марки. Не че бяха лоши, но не бяха шоколадови и нямаха малки вкусни бонбончета. Стиви Рей също си взе закуска и седнахме на масата да хапнем.

— Хей, Зоуи!

Ах, този глас. Знаех на кого е още преди да видя как Стиви Рей забива поглед в чинията си.

— Здравей, Афродита — опитах се да звуча неутрално.

— Ако не се видим по-късно, искам да съм сигурна, че знаеш как да ни намериш довечера. Ритуалът на «Дъщерите на мрака» ще започне в четири след полунощ, непосредствено след училищния ритуал. Ще пропуснеш вечерята, но не се тревожи, ние ще осигурим храна. Ще се срещнем пред храма на Никс преди училищния ритуал и ще отидем заедно, а после ще те заведа към залата за нашия ритуал.

— Всъщност вече обещах на Стиви Рей, че ще отидем заедно на училищния ритуал. — Невероятно много мразя нахалници.

— Да, много съжалявам. — Бях много приятно изненадана, че Стиви Рей вдигна глава.

— Хей, ти сигурно знаеш къде се намира тази зала, нали? — попитах Стиви Рей с възможно най-закачливия си глас.

— Да, знам.

— В такъв случай можеш просто да ми покажеш как да стигна дотам. А това значи, че Афродита няма защо да се притеснява, че мога да се загубя.

— Ще направя всичко възможно, за да ти помогна — изчурулика Стиви Рей, най-сетне преодоляла притеснението си.

— Значи проблемът е разрешен — усмихнах се широко на Афродита.

— Добре. Чудесно. Ще се видим в четири след полунощ. Не закъснявай. — Тя се оттегли.

— Ако си завърти задника малко повече, докато върви, ще счупи нещо — казах аз.

Стиви Рей за малко да се задави с млякото си.

— Не прави така, докато пия — скара ми се тя на шега. А после добави: — Не я остави да се прави на шеф, а?

— Нито пък ти.

— Готова ли си да тръгваме? — попитах, след като изядох закуската си.

— Готова. Няма да се притесняваш. Първият ти час е много близо до моя. Всички третокурсници имат занятия на един и същи етаж. Хайде, ще те заведа.

Изплакнахме съдовете си и ги подредихме в една от петте миялни машини, след което излязохме в мрачната и красива есенна вечер. Беше много странно да ходя на училище нощно време, но тялото ми твърдеше, че всичко е наред. Вървяхме с потока от ученици и влязохме през голямата дървена порта.

— Ето тук са часовете на третокурсниците — посочи ми Стиви Рей и ме поведе по един коридор, а после — към малко стълбище.

— Това тоалетни ли са? — попитах аз, докато минавахме покрай няколко чешми, разположени между две врати.

Да — отговори ми тя. — Ето тук е моят час, а в съседната врата е твоят. Ще се видим после.

— Добре, благодаря ти.

Поне тоалетните бяха близо. Ако внезапно получа разстройство, нямаше да се налага да тичам дълго.

— Зоуи, насам!

Почти се разплаках от радост, когато чух гласа на Деймиън и го видях да ми маха с ръка към свободния чин до себе си.

— Привет — седнах и му се усмихнах с благодарност.

— Готова ли си за първия си учебен ден?

Не бях, но кимнах утвърдително.

— Да.

Искаше ми се да му кажа още много неща, но в този момент започна да бие камбана, която отброи точно пет удара. Още преди ехото от последния да е заглъхнало, вратата се отвори и в стаята влезе Неферет. Беше с дълга черна пола, под която се виждаха красивите й ботуши на тънък висок ток. Имаше виолетов копринен пуловер. На сърцето й със сребърни конци бе избродирана фигура на богиня с вдигнати ръце, в които държи полумесец. Кестенявата й коса беше опъната назад в дебела плитка. С подобните на морски вълни рисунки по лицето си тя изглеждаше като древна жрица на войната. Усмихна се и забелязах, че всички ученици са така запленени от нейното силно присъствие, както бях и аз.

— Добър вечер. Нямах търпение да започнем този урок, защото богатата социология на амазонките е сред любимите ми теми. — Тя посочи с ръка към мен: — Това е чудесен момент за Зоуи Редбърд да се присъедини към нас. Аз съм ментор на Зоуи, така че ще очаквам от вас да я приветствате. Деймиън, би ли дал на Зоуи учебник? Твоето шкафче е точно до нейното. Докато го направиш, искам останалите да споделят какви впечатления имат от древните вампирски воини, известни като амазонките.