П Каст - Белязана

— Има. Срещат се и няколко момичета, но въпреки че някои от тях са свестни и се виждаме от време на време, повечето предпочитат да са си затворена групичка. А и прекарват по-голямата част от времето си в храма на Никс. Е, разбира се, има и много тъпачки, които по време на партита се нахвърлят една на друга, но само ако ги гледа някое готино момче.

Поклатих глава:

— Никога не съм разбирала защо момичетата си мислят, че да се натискат една друга, ще им увеличи шансовете да свалят момчета. Мисля, че по-скоро би имало обратен ефект.

— И за какво изобщо ми е гадже, което ще ме намира за секси само когато се целувам с друго момиче?

— А хомосексуални момчета?

Стиви въздъхна.

— Има няколко, освен Деймиън, но са прекалено странни и прекалено женствени за него. Много ми е тъжно, защото той е доста самотен. Дори родителите му не му пишат.

— Не могат да преживеят това, че е станал вампир?

— Не, на тях въобще не им пука. Всъщност не казвай нищо на Деймиън, защото това много го наранява, но според мен те даже са изпитали облекчение, че е дошъл тук. Просто не са знаели какво да правят със син гей.

— А защо е необходимо да правят нещо? Той пак си е техният син, просто харесва момчета.

— Работата е там, че те живеят в Далас и баща му е някаква голяма клечка в обществото на Вярващите. Мисля, че е някакъв министър или нещо от този сорт.

Протегнах ръка.

— Стига, няма нужда да казваш и дума повече. Цялата работа ми стана кристално ясна.

И наистина беше така. Бях отлично запозната с тесногръдието на тези хора, за които единствено вярно е само тяхното собствено мнение. Дори само при мисълта за тях се депресирах.

Стигнахме до общежитията и Стиви Рей отвори входната врата. Общата стая беше почти празна, имаше само няколко момичета, които гледаха телевизия. Стиви Рей им махна с ръка разсеяно.

— Искаш ли да си вземем нещо за пиене горе?

Кимнах в знак на съгласие и я последвах към една по-малка стая, в която имаше четири хладилника, голяма мивка, две микровълнови фурни, много шкафове и симпатична бяла дървена маса в центъра. Всичко изглеждаше като в обикновена кухня, само дето тази беше попрекалила с хладилниците. Всичко беше чисто и подредено. Стиви Рей отвори един хладилник и аз надникнах зад рамото й. Имаше всякакви питиета — газирани, сокове, както и от онази гадна на вкус минерална вода.

— Какво си избираш?

— Нещо газирано, например кола.

Тя ми връчи две кутийки диетична кола.

— В другите два хладилника има плодове и зеленчуци, а в третия — месо за сандвичи. Те са винаги пълни. Вампирите са напълно вманиачени в идеята да се храним здравословно, така че тук няма да намериш чипсове и други подобни неща.

— И няма шоколад?

— Всъщност има някакви скъпи шоколади в шкафовете. Според вампирите шоколадът в умерени дози е дори полезен.

Хм, така ли? А кой, по дяволите, би искал да яде шоколад в умерени дози?

Запазих тази мисъл за себе си, докато се качвахме по стълбите и влязохме в стаята си.

— Значи вампирите… — Малко се запънах на думата. — Вампирите значи си падат по здравословното хранене?

— Хм, да. Но според мен повече ги интересува новаците да се хранят здравословно. Искам да кажа, че няма да видиш дебели вампири, но също така няма да видиш и вампир да гризе морков или да се тъпче със салата. Обикновено те ядат в своя собствена зала за хранене и слуховете твърдят, че добре си похапвали. — Тя се доближи до мен и понижи глас: — Чувала съм, че ядели много червено месо. Имам предвид сурово червено месо.

— Ъъъгх! — представих си Неферет как глозга кървава пържола и гледката определено не ми хареса.

Стиви Рей потръпна и продължи:

— Понякога се случва нечий ментор да седне с новаците на една маса, но тогава само пийва една-две чаши вино. Никога не се хранят с нас.

Стиви Рей отвори вратата и аз с въздишка се метнах на леглото и събух обувките си. Господи, колко бях уморена. Разтривайки краката си, се замислих каква ли е причината възрастните вампири да не искат да седят на една маса с нас и много скоро установих, че нямам желание да разсъждавам над това дълго. Имам предвид, че това събужда прекалено много въпроси, като например какво точно ядат те и какво ще се налага да ям аз, когато стана вампир. Ъхх.

А някъде в подсъзнанието ми изникна споменът за начина, по който реагирах вчера на кръвта на Хийт. Това вчера ли беше? А също и реакцията ми при вида на кръвта на онова момче в тъмния коридор. Не, определено не исках да мисля за нито една от тези случки, така че набързо насочих мислите си към здравословната диета.