П Каст - Непокорна

Нарочно отместих поглед от нея и се усмихнах на Старк.

— Ще се радвам да се погрижа за кучето ти.

— Чудесно — изчурулика Неферет. — О, има и още нещо, Зоуи, Ерин, Шоуни и Деймиън. — Тя се усмихна на приятелите ми и те се захилиха насреща й като пълни глупаци. Тя игнорира Афродита и Джак. — Свикала съм специална среща на училищния съвет довечера в десет и половина. — Погледна диамантено-платинения си часовник. — Имате достатъчно време да довършите вечерята си. Разчитам, че като Префекти, ще присъствате на срещата.

— Ще присъстваме — изрекоха те в един глас, развълнувани като малки птиченца.

— О, Неферет, това ми напомня… — аз извисих глас така, че да се чува в цялата зала. — Афродита се присъедини към нас. Откакто получи от Никс дарба за елемента Земя, ние я приехме в Съвета на Префектите.

Притаих дъх и се надявах, че приятелите ми няма да възразят на това.

За щастие, с изключение на ръмженето на Нала срещу Дукесата не се чу нищо друго.

— Как е възможно Афродита да е Префект? Тя вече не е член на «Дъщерите на мрака» — Гласът на Неферет беше леден.

Опитах се да изглеждам възможно най-невинно.

— Да не би да съм забравила да ти кажа? Толкова съжалявам, Неферет. Сигурно съм пропуснала заради всичките ужасни неща, които се случиха напоследък. Афродита отново се присъедини към «Дъщерите на мрака» Тя положи клетва пред Никс да спазва новите правила и аз й позволих да се присъедини. Мислех си, че ще се зарадваш, че отново е част от нас.

— Точно така — включи се Афродита, като звучеше изключително смирено. — Съгласих се на новите правила. Искам да поправя миналите си грешки.

Знаех, че Неферет ще изглежда злобна и гадна, ако отхвърли Афродита пред всички при това й очевидно желание да се поправи. А Неферет много държеше на имиджа си.

Висшата жрица се усмихна на цялата зала, без да поглежда конкретно към мен или Афродита.

— Колко благородно от страна на нашата Зоуи да приеме обратно Афродита в лоното на «Дъщерите на мрака», въпреки че самата тя е отговорна за отстраняването й. Невероятно е колко великодушна може да бъде нашата Зоуи. — Тя погледна към мен и очите й излъчваха такава омраза, че дъхът ми заседна в гърлото. — Но внимавай да не се задушиш под тежестта на толкова много саможертви, Зоуи, скъпа моя — изсъска тихо тя, а после внезапно изражението й се върна към обичайното й светло и приветливо излъчване и тя протегна ръка към Старк. — Добре дошъл в «Дома на нощта», Старк.

— Е, гладен ли си? — попитах Старк, след като Неферет и останалите възрастни вампири напуснаха столовата.

— Да, предполагам.

— Ако побързаш, може да вечеряш с нас, а после Деймиън ще ти покаже стаята ти, преди да идем на събранието.

— Кучето ти е много красиво — каза Джак. — Искам да кажа, наистина е огромно, но въпреки това е красиво. Не хапе, нали?

— Не, освен ако не решиш да я ухапеш — пръв отвърна Старк.

— О, ъ-ъ. Сигурно ще ми се напълни устата с кучешки косми и ще е гадно.

Старк, това е Джак, той е гадже на Деймиън. — Реших да карам направо, за да няма после реакции от рода на «О, не, той е педал».

— Привет — усмихна се Джак с най-чаровната си усмивка.

— Здрасти — отвърна Старк. Не беше особено сърдечно здрасти, но и не издаваше някакви хомофобски настроения.

— А това са Ерин и Шоуни посочих аз всяка една от тях. — Наричаме ги близначки, което си има своите основания, както и сам ще забележиш, след като ги опознаеш.

Близначките го поздравиха и си позволиха съвсем открито да го зяпат.

— А това е Афродита.

Ироничната му усмивка отново заигра на лицето му.

— Значи си богинята на любовта? Много съм чувал за теб.

Афродита го гледаше съсредоточено, без да е подчертано свалячески, но щом й заговори, тя веднага отметна косата си с ръка и отвърна:

— Здрасти. Приятно ми е като ме разпознават.

Усмивката му стана още по-изявено иронична.

— Би било трудно да не те разпозная, името е прекалено очевидно.

Забелязах как съсредоточеният поглед на Афродита изчезна и го замени обичайното й снобско и високомерно изражение, но преди да успее да захапе словесно новото момче, Деймиън се намеси:

— Старк, ела да ти покажа откъде да си вземеш табла и храна.

Той се изправи, но като стигна до Дукесата, се спря плахо.

— Не се притеснявай — каза Старк. — Тя е кротка. Поне докато някоя глупава котка не реши да я дразни.

Хвърли поглед на Нала, която беше единствената останала котка наоколо. Тя вече не ръмжеше, но се беше вкопчила в мен, гледаше съсредоточено към кучето и съвсем ясно усещах напрежението в тялото й.