П Каст: Непокорна

Отворих уста да й кажа да седне обратно, а на Близначките да млъкнат, но в този момент се чу странен шум откъм коридора.

— Какво, по дяв… — започнах аз, но не успях да довърша въпроса си, защото в този момент десетина котки влетяха в столовата, съскайки като обезумели.

В «Дома на нощта» котките са навсякъде. Буквално. Те ни следват непрекъснато, спят в леглата ни, а конкретно моята котка Нала непрекъснато ми мяука на главата. В часа по социология едно от най-интересните неща, които учихме, беше, че котките винаги са били близки с вампирите. Това значи, че е напълно нормално навсякъде да има котки. Но досега не бях виждала да се държат толкова странно.

Огромният сив котарак на Близначките, Велзевул, се метна точно между тях със скок и се загледа към вратата със спотаен гняв в кехлибарените си очи.

— Миличък, какво има? — опита се да го успокои Ерин.

Нала изприпка и се покатери върху рамото ми. Тя също гледаше към вратата, ръмжейки бясно, откъдето все още се чуваше странният шум.

— Хей — извика Джак. — Знам какво е това.

В същия момент и аз го осъзнах.

— Кучешки лай!

И изведнъж нещо, което повече приличаше на огромна жълта мечка, отколкото на куче, се вмъкна в залата. След кучето влезе момче, следвано по петите от няколко изморени преподаватели, сред които Дракона Ланкфорд и Ленобия, а след тях дойдоха и няколко от «Синовете на Еребус».

— Хванах я! — извика момчето, след като хвана кучето за каишката (която, както забелязах, беше кожена и розова на цвят, с метални капси).

Кучето спря да лае, настани дебелия си задник на пода и се загледа в момчето.

— Чудесно, браво. Сега вече се държиш добре — чух го да промърморва на кучето.

Въпреки че лаят беше преустановен, котките в залата все още съскаха и се държаха странно.

— Виждаш ли, Джеймс, ето това се опитах да ти обясня по-рано — каза Дракона Ланкфорд. — Това животно просто не може да остане в «Дома на нощта»

— Името ми е Старк, не Джеймс. И както аз се опитвах да обясня на вас по-рано, животното ще остане с мен. Ние вървим в комплект. Ако искате мен, получавате и нея.

Забелязах, че има нещо странно в поведението на непознатото момче. Не че беше точно груб, но определено не говореше с нужното уважение, с което обикновено новобелязаните говорят на възрастните вампири. Потърсих емблема отпред на тениската му с Пинк Флойд, но нямаше нищо, така че не знаех кой курс е и от колко време е белязан.

— Старк… — Ленобия опита да се разбере с момчето. — Просто не е възможно за едно куче да свикне в нашето училище. Виждаш до каква степен раздразни котките.

— Ще свикнат с него. Тези в предишното ми училище свикнаха. Обикновено не ги гони, но тази сива котка си го просеше с цялото това съскане.

— О-хо! — прошепна Деймиън.

Нямаше нужда да поглеждам, можех да си представя как Близначките се готвеха да избухнат.

— О, боже! Каква е цялата тази врява? — Неферет влезе в залата. Изглеждаше изключително красива, властна и спокойна.

Забелязах как се разшириха очите на новото момче, когато погледът му попадна върху нея. Беше то-о-олкова досадно как всички автоматично оглупяваха при вида на красивата ни Висша жрица (и мой враг).

— Неферет, съжалявам за безпокойството. — Дракона я поздрави с жеста на уважение и се поклони. — Това е новият ни ученик. Току-що пристигна.

— Това обяснява какво прави момчето тук. Но не обяснява какво прави тук това нещо. — Неферет посочи кучето.

— Мое е — каза момчето. Когато Неферет обърна изумруденозелените си очи към него, той повтори жеста с ръка на сърцето и се поклони. След като се изправи, забелязах с изумление как отправи на Неферет самонадеяна усмивка. — Това е моят вариант на котка.

— Нима? — Тя повдигна вежда. — На мен ми прилича повече на мечка.

Ха! Значи не само аз съм си го помислила.

— Да, жрице, кучето ми е лабрадор и не сте първата, която го оприличава на мечка. Лапите й са наистина доста едри, погледнете ги. — С невярващ поглед забелязах как момчето обърна гръб на Неферет и извика на кучето: — Дай лапа, Дук. — Кучето веднага се подчини и Старк хвана лапата в ръка. — Добро момиче — каза той и го потупа по главата.

Добре, трябва да призная, че беше готин трик. Той се обърна отново към Неферет:

— Но куче или мечка, ние с нея сме заедно, откакто съм белязан вече четири години, така че това я прави котка в достатъчна степен.

— Голдън ретривър? — Неферет се доближи до кучето, за да го разгледа. — Ужасно е огромна.