П Каст: Непокорна

— Да, Дук винаги си е била едричка, жрице.

— Дук? Така ли се казва?

Момчето кимна и се ухили. Въпреки че явно беше шестокурсник, аз отново се впечатлих колко свободно разговаря с възрастен вампир, особено някой толкова властен и могъщ като Висшата ни жрица.

— Съкратено е от Дукеса.

Неферет отново изгледа кучето и присви очи.

— Как се казваш, момче?

— Старк — отвърна той.

Зачудих се дали още някой забеляза как зяпна.

— Джеймс Старк ли?

— Преди няколко месеца се отказах от първото си име. Сега съм само Старк.

Тя се обърна към Дракона:

— Това ли е момчето, което очаквахме от Чикаго?

— Да, жрице.

Когато Неферет се обърна пак към Старк, забелязах как устните й се разтеглиха в пресметлива усмивка:

— Чувала съм много за теб, Старк. Съвсем скоро ще имаме възможност доста да си поговорим. — Докато продължаваше да изучава с поглед момчето, тя каза на Дракона: — Разчитам, че ще се погрижиш да осигуриш на Старк двайсет и четири часов достъп до инвента за стрелба с лък, с който разполагаме.

Забелязах как момчето се напрегна. Явно и Неферет го забеляза, защото усмивката й стана по-широка.

— Естествено, новините за твоя талант стигнаха при нас преди теб, Старк. Не е нужно да спираш тренировките си само защото си сменил училището.

За пръв път той изглежда се почувства неловко. Всъщност доста неловко. Само при споменаването на стрелбата с лък изражението му се промени от приветливо и леко иронично към хладно и почти злобно.

— Като се премествах, им казах, че съм спрял да се състезавам. — Гласът му беше равен и думите му едва достигнаха до нашата маса. — Смяната на училището няма да промени решението ми.

— Да се състезаваш? Имаш предвид онова банално състезание между различните Домове? — От смеха на Неферет кожата ми настръхна. — За мен няма никакво значение дали ще се състезаваш или не. Запомни, че тук аз съм говорител на Никс и определям кое е важно. А да пропиляваш таланта, който богинята ти е дала, не е редно. Никога не можеш да знаеш предварително кога Никс ще има нужда от теб, а това няма да е някакво глупаво състезание.

Стомахът ми се сви на топка. Знаех, че Неферет говори за своята война с хората. Но Старк нямаше представа и просто въздъхна с облекчение, че няма да се налага да се състезава отново. Изражението му пак стана наперено.

— Няма проблем. Ще се упражнявам, нямам нищо против.

— Неферет, а какво ще правим с, ъ-ъ… кучето?

Тя се поколеба за миг, приклекна до златистия лабрадор и протегна ръка към него. Кучето наостри уши и повдигна носа си към ръката на Неферет с подчертано любопитство. На крачка от мен Велзевул изсъска заплашително. Нала изръмжа гърлено. Неферет вдигна поглед и очите й срещнаха моите.

Опитах се да не изразявам никаква емоция, но не знам дали успях. Не бях виждала Неферет от два дни. Всъщност от момента, когато тя ме последва навън от залата, след като обяви намеренията си за война срещу хората заради убийството на Лорън. Даже си разменихме няколко остри думи. Тя беше любовница на Лорън. Както и аз, но това беше без значение, защото той не ме обичаше. Неферет беше измислила цялата история между нас и знаеше, че аз съм наясно. Също така знаеше, че съм наясно и за това, че Никс не одобрява новите й занимания.

Всъщност тя ужасно ме нарани. Мразех я толкова, колкото се и страхувах от нея. Надявах се, че нито едно от тези неща не може да се прочете на лицето ми. С елегантен жест Неферет подкани Старк да я последва към нашата маса, а кучето тръгна след него. Велзевул отново засъска, но изведнъж рязко млъкна. Аз стисках Нала в обятията си и се надявах да не подивее, когато кучето дойде до нас. Очите на Неферет се спираха ту на мен, ту на Афродита, но накрая избраха Деймиън.

— Радвам се, че си тук, Деймиън. Бих искала да покажеш на Старк стаята му и да се погрижиш да го разведеш из училището.

— С най-голямо удоволствие — отвърна той и очите му заблестяха, когато Неферет отправи към него стоватовата си благодарствена усмивка.

— Дракона ще ти помогне с подробностите — каза тя. После зелените й очи се спряха върху мен. Застинах в очакване. — Зоуи, това е Старк. Старк, това е Зоуи Редбърд, лидер на «Дъщерите на мрака» — Кимнахме си един на друг. — Зоуи, тъй като си обучаваща се за Висша жрица, оставям кучето на Старк на теб. Сигурна съм, че някоя от дарбите, с които Никс те е надарила, ще ти помогне да държиш Дукесата под контрол. — Тя не отместваше поглед от мен. Той ми казваше нещо различно от сладникавия й глас. Заяви ми: «Не забравяй, че тук аз се разпореждам, а ти си просто новачка.»