П Каст: Непокорна

Направо ме отвращаваше. Ако не бях толкова изненадана да я видя, щях да се направя, че повръщам. Шумно.

— Трябва да се връщам на поста си. Приятна вечер, милейди — каза Дарий и се поклони. Изглеждаше като един от онези красиви и романтични рицари, само че без кон и сияйни доспехи. — За мен е удоволствие да бъда на вашите услуги. — Той се усмихна на Афродита още веднъж, после се завъртя и излезе.

— А аз се обзалагам, че за мен ще бъде удоволствие да ви извърша някои услуги — каза тя с гадния си глас, след като той се отдалечи достатъчно, за да не може да я чуе.

После се обърна към притихналата зала, в която всички гледаха към нея. Повдигна перфектните си вежди и отправи към учениците типичния си високомерен поглед.

— Какво? Гледате, сякаш досега не сте виждали красота. Господи, нямаше ме само два дни. Краткотрайната ви памет би трябвало да е по-добра. Не ме ли помните? Аз съм красивата кучка, която всички обожават да мразят. — Никой не отвърна и тя просто завъртя очи с досада. — Ох, добре, както и да е.

Взе една табла и започна да си слага вечеря, а останалите се върнаха към храната си.

За незапознатите съм сигурна, че Афродита изглеждаше по обичайния си начин. Но аз забелязах колко е нервна и напрегната. Съвсем ясно ми беше как се чувства. Нали самата аз тъкмо минах през това. Всъщност и двете бяхме затънали по един и същи начин.

— Мислех си, че е станала човек — прошепна Деймиън. — Но явно белегът й се е върнал някак.

— Пътищата на Никс са мистериозни — казах аз в опит да звуча мъдро като бъдеща Висша жрица.

— Според мен една друга дума описва тези пътища по-добре — обади се Ерин.

— Тотално сбъркани? — предположи Шоу ни.

— Именно.

— Това са две думи — намеси се Деймиън.

— О, стига си се правил на даскал — сопна се Шоуни. — Афродита е вещица и ние сериозно се надявахме, че Никс я е разкарала оттук, след като белегът й изчезна.

— Силно се надявахме, меко казано — подкрепи я Ерин.

Всички гледаха Афродита. Опитвах се да преглътна салатата си, но не беше лесно. Ето каква е работата: Афродита беше най-популярното, влиятелно и злобно момиче в «Дома на нощта» Откакто се спречка с Неферет и беше низвергната, се превърна просто в най-злобното момиче тук.

Колкото и да е странно, ние с нея някак си, без да искаме, станахме нещо като приятелки. Или поне съюзници. Не че искахме останалите да разберат. Въпреки това се притеснявах за нея, откакто избяга, макар че Стиви Рей тръгна след нея. Все пак нямах вести от тях цели два дни.

Да не говорим, че останалите ми приятели — Деймиън, Джак и Близначките — я мразеха и в червата си. Не бяха много щастливи, когато тя се насочи право към нашата маса и седна до мен.

— Зяпането не е възпитано дори когато обектът на наблюдение е някой поразително красив като moi — каза Афродита точни преди да нападне салатата си.

— Какво, по дяволите, правиш? — попита Ерин.

Афродита преглътна и после погледна към Ерин с най-невинното си изражение.

— Храня се, тъпачке — отвърна мило.

— Тук е забранено за курви — каза Шоуни, тъкмо възвърнала дар словото си.

— Мразя да се повтарям, но в този случай ще направя изключение. Та както вече казах, мрете в кофите, слабоумни близначки!

— Това беше! — Ерин едва сдържаше гласа си. — Със сестра ми такъв шамар ще ти забием, че белегът ти отново ще изхвърчи от лицето ти.

— Спрете! — казах аз.

Близначките ми хвърлиха яростни погледи и стомахът ми се сви на топка. Дали наистина ме мразеха толкова, колкото показваха очите им? Сърцето ме заболя да мисля за това, но вдигнах глава и отвърнах твърдо на погледите им. Ако мина през Промяната, един ден ще стана Висша жрица, а това значи, че е по-добре да ме слушат.

— Нали вече го обсъдихме? Афродита сега е част от «Дъщерите на мрака» Тя е и част от нашия кръг, тъй като има дарба за елемента Земя. — Поколебах се за миг, защото не знаех дали все още има тази дарба. Дали не я е загубила, когато се превърна в човек и после пак във вампир новак, не бях сигурна, но това беше прекалено сложно, за да го обсъждаме сега, и продължих: — Разбрахме се вече, че ще я приемете, без да използвате обидни епитети и вие се съгласихте.

Близначките не казаха нищо, но Деймиън отвърна с напълно безразличен тон:

— Съгласихме се на това, но не сме се съгласявали да й бъдем приятели.

— Аз не съм казвала, че искам да съм ви приятелка — каза Афродита.

— И ние, кучко — изрекоха в един глас Близначките.

— Все ми е едно — отвърна Афродита и тръгна да става.