П Каст - Непокорна

— Нала ще се държи добре — казах аз с надеждата да се окажа права. Истината е, че нямах никакъв контрол върху котката си. Кой ли пък изобщо има контрол върху която и да е котка?

— Добре тогава. — Старк ми кимна леко, преди да се обърне към кучето си: — Дукесо, стой тук.

— Тя се подчини. Кучетата са доста по-умни от котките — отбеляза Джак, докато разглеждаше Дукесата, сякаш замисля научен експеримент.

— Да, непрекъснато лаят — каза Ерин.

— И пърдят, сестра ми. Вкъщи имаме два огромни пудела и мога да те уверя, че произвеждат много газове.

— Добре, това определено не беше смешно — каза Афродита. — Изчезвам от тук.

— Не искаш ли да останеш и да сваляш новото момче? — попита Шоуни с престорено любезен тон.

— Да, изглежда той доста те хареса — добави Ерин.

— Ще го оставя на вас двете, което е най-правилното нещо, щом е толкова привързан към кучките. Зоуи, мини през стаята ми, когато приключиш с тримата глупаци. Искам да си поговорим за нещо преди срещата на съвета.

И тя напусна залата с типичната си походка под презрителните възгласи на Близначките.

— Тя не е толкова гадна, на колкото се прави — казах им аз, а те ми отвърнаха с невярващи погледи. — Просто се преструва на лоша.

— Хайде, моля, моля, без такива. Афродита е живото обяснение защо някои майки убиват бебетата си.

— Просто й дайте шанс! — настоях аз. — Тя започна да ме допуска до себе си и виждам, че няма нищо общо със злобната кучка, на която се прави.

Близначките не казаха нищо в първия момент, а после се спогледаха и завъртяха очи с досада. Въздъхнах.

— Да се върнем на много по-интересната тема — предложи Ерин.

Да, новият готин тип.

— Я му виж задника!

— Иска ми се да беше си смъкнал дънките малко повече, за да имам по-добра видимост.

— Сестра ми, смъкнатите дънки са много смотани. Това е гангстерска мода от деветдесетте. Готините момчета просто не трябва да го правят.

Въпреки това ми се ще да видя задника му, сестра ми.

Шоуни ми се усмихна. Беше от онази предишна нейна приятелска усмивка, а не саркастична и дистанцирана, каквато ми отправяше през последните два дни.

— Е, какво мислиш? Дали е готин колкото Кристиан Бейл или само колкото Тоби Магуайър?

Искаше ми се да избухна в сълзи и да извикам: О, да! Вие отново говорите е мен, но вместо това запазих здравия си разум и се включих в коментиране го на новото момче.

Определено бяха прави. Старк беше готин. Средно висок, не чак като бившия ми приятел Хийт или пък невъзможно висок като бившия ми приятел Ерик. Но определено не беше нисък. Всъщност беше на ръста на Деймиън. Беше по-скоро слаб, но се очертаваха мускули под тениската му. Имаше готина, по момчешки разрошена коса, на цвят средна между руса и кестенява. Лицето му беше симпатично, със силна брадичка, прав нос, големи кафяви очи и хубави устни. Така, разделен на части, Старк беше просто едно симпатично момче. Докато го наблюдавах, осъзнах, че това, което го направи привлекателен за мен, беше неговата самоувереност. Ироничната му усмивка го караше да изглежда сякаш е част от света и в същото време му показва среден пръст. А е и странно, че толкова бързо ми стана симпатичен. Според мен определено е готин казах най-после.

— О, Боже мой! Чак сега се сетих кой е! — извика Джак.

— Кажи де — подкани го нетърпеливо Шоуни.

— Това е Джеймс Старк!

— Не може да бъде! — Ерин завъртя очи. — Джак, това вече го знаем.

— Не, не. Ти не ме разбираш. Това е Джеймс Старк, най-добрият стрелец с лък в целия свят. Не сте ли чели за него в интернет? Той нарита задниците на всички на последните летни игри тази година. Представете си, състезавал се е срещу възрастни вампири, дори срещу «Синовете на Еребус» и е победил всички. Той е звезда. — Джак въздъхна замечтано.

— Вярно, колко съм загубена! — възкликна Ерин.

— Знаех си, че чарът му има сериозни измерения — съгласи се Шоуни.

— Сестра ми, дори ще направя опит да харесам кучето му.

— Абсолютно, и аз така.

И четиримата бяхме зяпнали Старк като пълни идиоти. Скоро двамата с Деймиън се върнаха на масата.

— Какво? — попита той, докато дъвчеше сандвича си. — Да не би Дукесата да е направила нещо? Има навика да ближе крака.

— Ъ-ъ-ъ, относно близането… — започна Ерин, но Шоуни я срита под масата.

— Не, тя се държа като истинска дама, докато те нямаше — каза Шоуни и се усмихна широко.

— Добре тогава.

Всички продължиха да го зяпат и той се намести неловко на масата. Като по команда Дукесата се премести максимално близо до него, легна в краката му и го загледа влюбено. Усетих как той се успокои, след като протегна ръка към нея и започна да я гали по главата.