Робин Хоб: Безумният кораб

— Ще ти трябват и гърнета с масло — добави той. — Възможно е хората на Мингсли да се появят преждевременно. Маслото ще ускори пламъците.

Последва проточило се мълчание. В края му гласът на Янтар звучеше различно.

— Те ще се опитат да те отнесат тайно. Какви приготовления ще направят? Каква би била процедурата?

— Вероятно подобна на начина, по който бях доведен тук. Те ще изчакат прилив. Най-вероятно ще изберат най-високата му точка, през нощта. Тогава ще дойдат с платформи, магарета, работници и малки лодки. Няма да е лесно, но хора, които си разбират от работата, биха се справили бързо.

Янтар се замисли.

— Ще трябва да си пренеса нещата на борда ти и да спя там, за да те пазя. Парагон — неочаквано възкликна тя, — наистина ли няма човек, който да се застъпи за теб пред Съвета?

— Само ти.

— Ще опитам. Но се съмнявам, че те ще ми предоставят възможност. В Бингтаун аз съм външен човек. Те обръщат внимание само на местните.

— Веднъж ти ми каза, че тук те уважавали.

— Местните ме почитат като занаятчия. Но аз не съм Търговка. И те не биха допуснали да се намесвам в неща, които не ме касаят. Много скоро бих изгубила клиентите си. Или пък би се случило нещо по-лошо. В града е настъпило раздвоение между Търговци и новодошли. Носят се слухове, че Съветът на Търговците е изпратил делегация до сатрапа, която да му припомни споразумението. Пратениците ще изискат от него да почете думата на своя предшественик Есклепий и ще настоят сегашният сатрап да елиминира всички земи, дадени на спекулантите. Освен това ще искат от него да престане да дава тукашни земи без предварителното съгласие на Търговците.

— Подробен слух — отбеляза Парагон.

— Аз умея да се вслушвам в слуховете и клюките. Неведнъж това е спасявало живота ми.

Настъпи тишина.

— Иска ми се да знаех кога ще се върне Алтея — каза тя. — Можех да помоля нея да се застъпи за нас.

Парагон се колебаеше дали да спомене Брашън Трел. Брашън беше негов приятел и щеше да се застъпи за него. Освен това Брашън беше Търговец. Ала Търговец, който беше лишен от правото си на наследство. Той беше позор за семейство Трел в същата степен, в която Парагон позореше рода Лъдчънс. Застъпването на Брашън не би променило нищо, дори и ако по някакво чудо той успееше да уреди изслушването си пред Търговския съвет. Една черна овца щеше да се застъпва за друга — голяма полза, няма що. Никой нямаше да се вслуша.

Той притисна длан върху гърдите си, за момент прикрил звездата със седем лъча, дамгосана в него. След като прокара пръсти по очертанията, Парагон въздъхна.

— Храната е готова, усещам.

— Искаш ли да опиташ?

— Защо не…

Той трябваше да опитва нови неща, докато още можеше. Имаше вероятност тези възможности много скоро да изчезнат.

— Моят наставник Берандол обичаше да казва, че един от начините да прогониш страха и да достигнеш решение, е да се съсредоточиш върху най-лошото възможно развитие на събитията. — Уинтроу помълча за момент. — Той казваше още, че ако човек е обмислил най-лошия развой и е планирал как да го посрещне, в момента за действие ще може да реагира.

Вивачия обърна глава към него. Момчето стоеше облегнато край нея почти цяла сутрин, загледано във водите на протока. Вятърът бе изтръгнал кичури от опашката му. Окъсаните парцаливи дрехи приличаха повече на просешки, отколкото на жреческа роба.

През цялото време фигурата бе усещала присъствието му, ала бе избрала да се присъедини към неговото мълчание. Точно сега нямаше какво друго да си кажат. Дори и сега момчето говореше единствено за да придаде по-голяма яснота на мислите си, а не за да иска съвет от нея. Тя знаеше това, но все пак попита:

— И какъв е нашият най-голям страх?

Юношата въздъхна тежко.

— Пиратът има треска, която се появява периодично. И след всяка нейна проява Кенит става по-слаб. Неин източник очевидно е инфектираният чукан. Всяко животинско ухапване е опасно, но ухапванията от морски змии са особено отровни. Засегнатата част трябва да бъде отстранена, колкото се може по-скоро. Той е прекалено слаб за подобна операция, но от друга страна аз не виждам възгледи за подобряването му. Затова си казвам, че трябва да действам бързо. Освен това зная, че е малко вероятно той да оцелее. Ако той умре, двамата с баща ми ще го последваме. Това е сделката, която сключих с него.

Той замълча.

— Моята смърт не е най-лошото. Най-лошото е, че ти трябва да продължиш сама, робиня на тези пирати.