Робин Хоб - Безумният кораб

Здесь есть возможность читать онлайн «Робин Хоб - Безумният кораб» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2015, ISBN: 2015, Издательство: Ем Би Джи Тойс, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Безумният кораб: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Безумният кораб»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Така би трябвало да изглежда всеки фентъзи роман.
Книгите на Робии Хоб са като диаманти сред циркониево море. Джордж Р. Р. Мартин Епично фентъзи, съчетало най-добрите страни на Толкин и Патрик О’Брайън. Едно от най-съвършените фентъзи сказания; достоен завършек на настоящото хилядолетие.
Publishers Weekly
В родния си град Алтея пристига с очакването, че най-сетне разполага със средствата да си върне кораба. Вместо това тя ще бъде посрещната от неприятна изненада — съдбоносна не само за нея, а и за целия род Вестрит.
Вестта за пленяването на Вивачия пристига в момент, когато целият град е разтърсван от дрязги. Потокът от чужденци продължава да уронва Търговските традиции, а нови налози и ограничения задушават печалбите им. Патрулните съдове, които би трябвало да ги защитават от морските разбойници, на практика упражняват друга форма на пиратство. Не изненада, че из града все по-силно се разнасят гласове, говорещи за независимост. А в отговор самият сатрап започва да обръща поглед към недоволстващите Прокълнати брегове.
Сред тази обстановка Вестритови подемат своя опит да върнат семейния си кораб. Техните средства не стигат за сдобиването с друг плавателен съд… но са достатъчни за откупуването на един безумен жив кораб, с когото никой не иска да плава.
Но дори и ако по някакво чудо слепият Парагон успешно бъде изведен в открито море, дали спасителната експедиция ще се окаже навременна?
Защото капитан Кенит отдавна е свикнал да (за)пленява кораби…

Безумният кораб — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Безумният кораб», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Той се прозина, протегна се и скръсти ръце пред гърдите си. В тази игра той беше много по-добър от нея. Тридесетте години на този плаж го бяха научили на истинско търпение. Парагон щеше да надделее.

Интересно дали тази нощ тя щеше да се натъжи или ядоса?

— Каква полза има от мълчанието ти? — попита тя. Личеше, че търпението ѝ започва да се изчерпва.

Корабът не си направи труда да раздвижва рамене.

— Ти си безнадежден, Парагон. Защо не ми говориш? Не разбираш ли, че аз съм единствената, която може да те спаси?

От какво да ме спаси? — би попитал той, ако ѝ говореше.

Той чу как тя се надига и го заобикаля, за да застане пред него. Фигурата небрежно извъртя обезобразеното си лице.

— Хубаво, продължавай да се преструваш. Не разговаряй с мен, щом искаш, но ще трябва да изслушаш онова, което ще ти кажа. Ти се намираш в опасност. В голяма опасност. Зная, че ти не одобряваше моето намерение да те откупя от близките ти, но въпреки това аз им отправих предложение. Те отказаха.

Парагон си позволи да изсумти презрително. Естествено, че бяха отказали. Та той беше семейният жив кораб. В колкото и позорно състояние да изпаднеше, близките му никога не биха го продали. Те го бяха държали окован за този бряг в продължение на тридесет години, но нямаше да го продадат. Нито на Янтар, нито на спекулантите. И това нещо той бе знаел още от самото начало.

А Янтар упорито продължаваше:

— Разговарях лично с Еймис Лъдчънс. Не беше лесно да уредя среща, разбира се. А по време на разговора ни тя се престори на шокирана от предложението. Настоя, че ти не си бил за продан, на каквато и да било цена. И каза същите неща, които казваше и ти, че никое Търговско семейство не би продало своя жив кораб. Как подобни неща просто не се правели.

Парагон не можа да удържи усмивката, която бавно изникна върху лицето му. Близките му все още мислеха за него. Срамни бяха моментите на съмнение. В известен смисъл той дори изпитваше благодарност към Янтар за отправянето на тази нелепа оферта. След като Еймис Лъдчънс бе признала пред една непозната, че корабът все още е част от семейството, може би тя щеше да дойде да го посети. А това посещение можеше да доведе до други неща. Може би той отново щеше да заплава, направляван от дружеска ръка… Въображението му не закъсняваше да се отзове.

Гласът на Янтар му попречи да се оттегли в мислите си.

— Тя се престори на смутена от слуховете за продаването ти. Каза, че това накърнявало честта на семейството ѝ. Подир това тя каза… — Тук гласът на жената утихна, може би заради страх или гняв. — Каза, че била наела хора, които да те махнат от Бингтаун. Че било по-добре да не си наблизо.

Тя замълча многозначително.

Мъчително напрежение стегна гърдите на Парагон.

— Тогава аз я попитах кого е наела.

Той бързо повдигна ръце и пъхна пръсти в ушите си. Не, той нямаше да слуша. Тя възнамеряваше да се възползва от страховете му. Какво от това, че близките му щяха да го преместят. Това не означаваше нищо. Хубаво щеше да бъде да се озове на някое друго място. Може би този път те щяха да го оставят изправен. Беше му омръзнало вечно да стои наклонен.

— Тя каза, че това не било моя работа — повиши глас Янтар. — Тогава се поинтересувах дали е възложила работата на Търговци. Тя само ме изгледа. А аз я попитах къде ще те отведе Мингсли, за да те раздроби.

Парагон започна да напява, шумно. Янтар продължаваше да говори.

— Имам си просо, имам си сено, имам портокал, имам си и три…

— Тя ме изхвърли! — изрева Янтар. — Когато изкрещях, че ще повдигна въпроса пред Съвета на Търговците, тя пусна кучетата подире ми. Те почти успяха да ме догонят.

— Скок високо, скачам сам, скачам си насам-натам — отчаяно пееше Парагон. Тя грешеше. Трябваше да греши. Близките му просто щяха да го преместят на друго място, това беше всичко. Нямаше значение кого са наели за това. Щом той се озовеше във водата, щеше да поеме доброволно. Щеше да им покаже колко лесно би било да плават с него. Да, това щеше да бъде прекрасен шанс да се докаже. И щеше да демонстрира, че съжалява за нещата, които го бяха принудили да стори.

Тя беше замлъкнала. Парагон запя по-бавно и преля в тананикане. Единствено неговият глас нарушаваше тишината. Той предпазливо отпуши уши. Само шуменето на вълните долиташе до него, заедно със съскането на пясъка и пропукването на пламъците.

Хрумна му един въпрос, който той зададе, преди да си е спомнил, че не ѝ говори.

— Ще идваш ли да ме виждаш и на новото ми място?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Безумният кораб»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Безумният кораб» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Безумният кораб»

Обсуждение, отзывы о книге «Безумният кораб» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x