Лиан Хърн - Разгромът

Документът бе изготвен незабавно. Щом приключиха, Такео сложи печата си и каза:

— Трябва да го връчиш лично на владетелката Шигеко. Може да й кажеш, че съжалявам. Ще ми се обстоятелствата да се бяха стекли по различен начин, но при настоящото положение поверявам Трите провинции на нея.

През всичките години, през които бе служил на Такео, Минору рядко бе давал израз на собствените си емоции. Бе съзерцавал великолепието на императорския двор и жестокостта на битките с едно и също привидно безразличие. Сега лицето му се сгърчи от усилието да сдържи сълзите си.

— Кажи на владетеля Гемба, че съм готов за заминаване — рече Такео. — Сбогом.

Дъждовете закъсняха и не бяха проливни както обикновено; всеки следобед се разразяваше кратка буря и небето често бе затулено с облаци, но пътят не бе залят от порои и Такео бе доволен, че през годините Трите провинции бяха обезпечени с добре поддържана пътна мрежа, благодарение на която сега можеше да се придвижва бързо. Макар че, отбеляза мислено той, същите пътища бяха достъпни и за Зенко и неговата армия. Запита се докъде ли бяха стигнали, тръгвайки от югозапад.

В края на третия ден преминаха прохода при Кушимото и спряха за вечеря и кратък отдих в странноприемницата в началото на долината. До Ямагата оставаше по-малко от ден път. Странноприемницата бе пълна с приходящи; местният земевладелец научи за пристигането на Такео и дотича да го поздрави с „Добре дошъл“. После, докато Такео се хранеше, този човек, който се казваше Ямада, и ханджията му разказаха новините, които бяха научили.

Според получените сведения Зенко се намираше в Киби — на отсрещния бряг на реката.

— Разполага най-малко с десет хиляди души — съобщи мрачно Ямада. — Мнозина са въоръжени с пушки.

— Има ли някакви вести от Терада? — попита Такео, надявайки се, че корабите може да осъществят контраатака срещу Кумамото, крепостния град на Зенко, и да го принудят да се оттегли.

— Говори се, че Зенко е получил кораби от варварите — докладва ханджията — и с тях охраняват пристанището и крайбрежната ивица.

Такео си помисли за изтощената си армия, на която й предстояха още десет дни поход, за да пристигне в града.

— Владетелката Мийоши подготвя Ямагата за обсада — обяви Ямада. — Вече пратих там две хиляди души, но тук не остава почти никой; настъпва време за прибиране на реколтата, а повечето от воините на Ямагата са на Изток с владетеля Кахей. Градът ще бъде отбраняван от земеделци, жени и деца.

— Но сега владетелят Отори е тук — рече ханджията, опитвайки се да повдигне духа на всички. — Средната провинция е в безопасност, щом той е при нас!

Такео му благодари с усмивка, която прикриваше нарастващото му отчаяние. Беше толкова изтощен, че поспа няколко часа, след които в тревожно нетърпение зачака зората. Беше началото на месеца — твърде тъмно, за да се язди в безлунната нощ.

Едва-що се бяха озовали на пътя малко след разсъмване и се движеха в галоп, който бе най-лек за конете, когато в далечината прозвуча тропот на копита. Беше тиха дрезгавина; планинските склонове развяваха победно своите флагове от мъгла. Към тях откъм Ямагата препускаха двама конници. Такео разпозна в единия най-малкия син на Кахей — тринайсетгодишно момче, а другият бе дългогодишен васал в клана Мийоши.

— Кинтамо! Какви са новините?

— Владетелю Отори! — възкликна момчето, като едва си поемаше дъх. Лицето му бе пребледняло от потрес, а очите му гледаха с изумление иззад шлема. Бойните доспехи изглеждаха твърде големи за него, тъй като тялото му още не бе на възрастен. — Жена ви, владетелката Отори…

— Продължавай — нареди му Такео, когато момчето замълча.

— Пристигна в града преди два дни, иззе командването му и сега възнамерява да го предаде на Зенко. В момента той се придвижва с армията си от Киби — Кинтамо отмести поглед към Гемба и каза с облекчение: — Чичо е тук! — едва тогава от очите му рукнаха сълзи.

— А майка ти? — попита Гемба.

— Тя се опита да се противопостави с хората, с които разполагаме. Когато положението стана безнадеждно, ми каза да тръгна, докато все още мога, да кажа на татко и на братята ми. Сигурно ще убие сестрите ми и после ще сложи край на живота си.

Такео обърна леко коня си, неспособен да прикрие своето стъписване и недоумение. Съпругата на Кахей и дъщерите му ще умират, докато техният съпруг и баща се сражава, за да брани Трите провинции? Перлата на Трите провинции — Ямагата, ще бъде предадена в ръцете на Зенко от Каеде?