Лиан Хърн - Разгромът

След известно време доктор Ишида дойде да каже на Чийо да свари специален чай, който щеше да помогне на Каеде да заспи.

— Докторе, вижте кой е тук — рече Харука и посочи Мики, която все още седеше свита в един ъгъл на кухнята бледа и трепереща.

— Да, видях я по-рано — отвърна Ишида разсеяно. — Не я допускайте близо до майка й. Владетелката Отори е съсипана от мъка. Следващо силно вълнение може да й отнеме разсъдъка. Ще видиш майка си, когато се посъвземе — обърна се той към Мики някак строго. — А дотогава не бива да безпокоиш никого. Можеш да й дадеш от същия чай, Харука, ще я успокои.

През следващите няколко дни Мики бе принудена да стои в едно уединено помещение за провизии. Чуваше шумовете около себе си, тъй като слухът й на Кикута все повече се изостряше. Долови как Сунаоми и Чикара си шепнат един на друг, укротени и в същото време някак възбудени от смъртта на малкия си братовчед. Чу ужасния разговор между Хана и майка й и изпита неистово желание да изтича при тях и да се намеси, но дори не посмя да отвори уста. Чу как доктор Ишида напразно се опитваше да увещава майка й и после как каза на Хана, че той лично ще отиде в Инуяма, за да пресрещне баща й.

„Вземи ме със себе си“, прииска й се да извика, но той бързаше да тръгне, потънал в куп грижи за Каеде, за Шизука, за Такео. Не желаеше да бъде обременен и с дете, при това онемяло и неразположено.

В дългите часове на тишина и самота Мики разполагаше с предостатъчно време, за да си припомни с угризения цялото пътуване с Юки и да осмисли жестокото отмъщение, което жената призрак бе стоварила върху майка й. Почувства, че през цялото време е била наясно каква цел преследва Юки, и че е била длъжна да й попречи. Сега за нея всичко беше загубено — сестра й, майка й… а всяка нощ сънуваше баща си, обладана от страх, че никога повече няма да го види.

Два дни след заминаването на Ишида Мики чу шум от мъже и коне на улицата. Майка й, Хана и момчетата заминаваха.

Харука и Чийо се скараха жестоко заради нея. Харука настояваше, че Мики трябва да се види с майка си, преди да замине, а Чийо твърдеше, че Каеде още била тъй неукрепнала, че изобщо не било ясно как ще реагира.

— Това е дъщеря й! — възкликна гневно Харука.

— Какво значение има дъщеря й за нея? Тя току-що загуби сина си и е на ръба на лудостта — отвърна Чийо.

Мики се промъкна в кухнята и Харука я хвана за ръката.

— Ще гледаме заминаването на майка ти — прошепна й тя. — Само внимавай никой да не те види.

Улиците бяха пълни с хора, които се тълпяха в смътна тревога. С острия си слух Мики долови откъслечни думи. Владетелката Отори напускала града с владетелката Араи. Господарят Отори бил убит на Изток. Не, не убит, а победен в сражение. Щели да го пратят в изгнание заедно с дъщеря му…

Мики наблюдаваше как майка й и Хана излизат от къщата и се качват на конете, които ги очакваха пред портите. Сунаоми и Чикара бяха качени на понитата им, заобиколени от мъже, които носеха хоругвите на Ширакава и Араи. Когато групата потегли, Мики се опита да срещне погледа на майка си, но Каеде се бе втренчила право пред себе си с невиждащи очи. Обади се само веднъж, за да даде някаква предварително уговорена заповед. Десетина войници изтичаха в градината; някои от тях държаха запалени факли, а други — стиски слама и сухи подпалки. Бързо и сръчно те подпалиха къщата.

Чийо изтича навън и се опита да ги спре, като ги удряше с немощни юмруци. Те я отблъснаха грубо; тя се хвърли на верандата, прегърна една от дървените колони и изплака:

— Това е къщата на владетеля Шигеру. Той никога няма да ви прости!

Те не си направиха труда да я отместят, а просто натрупаха сламата около нея. Харука пищеше. Мики гледаше ужасена; от дима очите й се насълзиха, когато славеевият под запя за последен път, червените и златистите шарани се свариха в декоративното езеро, художествените ценности и архивите на дома се стопиха и се сгърчиха. Къщата, която бе оцеляла от земетресения, наводнения и войни, изгоря до основи заедно с Чийо, която отказа да я напусне.

Каеде яздеше към крепостта, без да се обръща назад. Тълпата се понесе след нея, повличайки Харука и Мики. Там чакаха хората на Хана, въоръжени и също носещи слама и запалени факли. Капитанът на стражата Ендо Теруо, чийто баща бе предал крепостта в ръцете на Такео и бе убит на каменния мост от хората на Араи Дайичи, излезе при портите.

— Владетелко Отори, какво става? Умолявам ви да ме изслушате. Влезте вътре. Нека бъдем разумни.