Лиан Хърн - Началото

— Моля те, иди! — възкликна умоляващо Наоми. — Ще му пиша сега, ще побързам, няма да те бавя!

— Не бива да нося писма — рече Шизука. — Твърде опасно е. Кажи ми съобщението си. Ако реша, че е безопасно… не само за мен, а за всички ни… ще се опитам да се срещна с владетеля Шигеру преди лятото.

— Сачие, приготви чай за Шизука, докато поседя няколко мига и си помисля какво искам да му кажа — помоли Наоми, но преди Сачие да успее да се подчини, на прага се появи Мари.

— Господарке Маруяма, Харада Томасу има да ви съобщи нещо. Може ли да го доведа?

Шизука бе замръзнала намясто.

— Кой е Харада? — прошепна тя.

— Беше един от васалите на Шигеру — отвърна Наоми. — Няма защо да се страхуваш от него.

Харада бе някогашен воин на Отори, който веднъж вече бе отнесъл на Шигеру съобщение от нея и бе уредил първата им среща. Тя беше искрено привързана към него и по тази причина, и защото много пъти бе разговаряла с него за своите вярвания.

— Може ли да е донесъл вест от Хаги?

Вкопчени конвулсивно в нежния порцелан на купичката, пръстите й потръпваха и набраздяваха повърхността на чая с едва забележими вълнички.

— Да, доведи го незабавно — нареди тя на Мари.

Момичето се поклони, излезе и след малко се върна с Харада.

Наоми поздрави сърдечно едноокия мъж. Той изглеждаше още по-слаб и сух, все едно огънят на вярата му го стапяше отвътре.

— Владетелко Маруяма, чувствам, че трябва да отида в Хаги и да се срещна с господаря Отори.

— Какво се е случило?

— Нямам вести от владетеля Отори от месеци — отвърна той. — Доколкото знам, е добре. Но имам предчувствие, че трябва да му отнеса информация, която научих наскоро.

— Можеш ли да ми кажеш за какво става въпрос?

— Има един амбулантен търговец, който пътува от Инуяма и ходи често в Хаги. Той е един от нас и носи вести за нашите хора от изток и от Средната провинция. Преди две години за първи път отиде отвъд столицата нагоре в планината… това лято ще се върне там. Та той се изтърва, че в някакво селце имало момче, което приличало на Отори.

Тя се втренчи в него озадачена.

— Какво искаш да кажеш?

— Може да не е нищо важно. Незаконен син…?

— На владетеля Шигеру? — насили се тя да попита.

— Не, не, не казвам това. Момчето трябва да е на петнайсет или шестнайсет, почти порасло. Но от клана Отори, със сигурност — гласът му заглъхна. — Може и да преувеличавам… но мисля, че владетелят Шигеру би искал да знае.

Шизука бе коленичила безмълвно от едната страна. Сега тя се обади:

— Владетелко Маруяма, може ли да задам един въпрос на този човек?

Наоми кимна, признателна за прекъсването. Твърде голям е, за да бъде син на Шигеру , разсъждаваше тя със смесица от облекчение и разочарование. Но може би са роднини по някаква линия.

— Той забелязал ли е нещо друго? — попита Шизука с настоятелен глас. — Говори за външна прилика, без съмнение. Но видял ли е ръцете на момчето?

Харада се втренчи в нея.

— Всъщност да — той отправи поглед към Наоми. — Господарке Маруяма?

— Можеш да говориш пред нея — разреши му Наоми.

— Забелязал ги е, защото момчето е един от нас, един от Скритите — рече тихо Харада. — Но е пожелал да хване меч. Дланите му са били пресечени от отвесна линия.

— Като моите? — попита Шизука и вдигна ръце с дланите нагоре.

— Предполагам — отвърна Харада. — Търговецът харесал семейството и сега се тревожи за тях. Мнозина от нас погиват на изток.

Всички се втренчиха в ръцете на Шизука, в правите линии, които сякаш разсичаха дланите на две.

— Какво означава това? — попита Наоми.

— Означава, че трябва незабавно да замина за Хаги — отвърна Шизука. — Колкото и да е опасно, трябва веднага да уведомя владетеля Шигеру. Ти няма защо да ходиш — рече тя на Харада. — Аз трябва да замина! И аз да му съобщя това!

Наоми внезапно си помисли, че тя ще му дари това момче; появата му бе като чудо, нарочено да замести детето, което бе принудена да убие. Видя в това Божията намеса. Ето посланието, което трябваше да проводи по Шизука. Удивена и признателна, тя се изправи.

— Да, трябва да заминеш за Хаги и да уведомиш владетеля Шигеру. Тръгвай веднага!

Шигеру прекарваше дните си в надзираване на своето имение — засаждането на сусама наистина се бе оказало успешно начинание — а вечерите си — в пресяване на информацията, която Шизука му бе предоставила за Племето. Чийо отдавна бе решила, че тя е жена от квартала на удоволствията и одобряваше появата й с цялото си сърце, като в същото време оценяваше необходимостта от това посещенията й да бъдат запазени в тайна, особено от майката на Шигеру, и се грижеше никой да не ги безпокои.