Лиан Хърн - Началото

И тя се обърна и прошепна:

— Съжалявам — и усети почти недоловимо докосване, сякаш някой бе положил целителна длан върху сърцето й.

През зимата често разговаряше със Сачие и Ерико, молеше се заедно с тях и преди настъпването на новата година бе приета в общността на Скритите. Осъзна, че има много равнища на вяра и че мнозина, за които дори не бе подозирала, ги владееха. Даде си сметка за мрежата, която бяха изградили не само в западното владение, а и навсякъде в Трите провинции, макар че в земите на Тохан все още бяха подложени на гонения. Предаваше се от ухо на ухо, че самият Ийда участвал в тяхното преследване и убийствата му доставяли искрена наслада.

Наоми всячески се бе съпротивлявала на вярата. За нея едно такова решение съвсем не беше лесно. Гордостта, която изпитваше от собственото си положение и от произхода си, не й позволяваше да се приравнява с обикновените хора. Смяташе, че винаги се е държала с тях честно и справедливо, но да ги счита за равни, за нея бе неестествено и оскърбително. При все това вярата й донесе чувство за опрощение, а опрощението й донесе покой.

Вътре в нея съществуваха и други противоречия, за които сякаш нямаше решение. Ученията на Скритите забраняваха отнемането на живот, но единственият начин да освободи дъщеря си и да постигне не само щастие за себе си, но и мир и справедливост за Трите провинции, можеше да се осъществи само чрез смъртта на Ийда. Спомняше си дискусиите, които бе имала с Шигеру за убийството му; трябваше ли сега да се откаже от всички свои планове и да остави наказанието на Ийда в ръцете на Тайния, който виждаше всичко и въздаваше правосъдие след смъртта?

Всеобхватна е мрежата небесна, рехава, но не пропуска , каза си тя.

Мислеше за Шигеру непрестанно, макар че нямаше особени надежди да го види или да получи вести от него. Тайната им замалко не бе разкрита, а опасността, с която се бяха разминали на косъм, я бе потресла — не можеше да понесе отново подобен риск. Въпреки това продължаваше да копнее за него, да го обича силно, да изпитва непреодолимо желание да му разкаже за детето и да го помоли за прошка. Цяла зима му писа писма, които се надяваше да прати по Шизука, а после късаше на малки парченца и изгаряше.

Настъпи пролет, снегът се стопи, пратеници, търговци и пътници отново поеха на длъж и на шир из Трите провинции. За щастие Наоми нямаше много време за мрачни мисли, тъй като бе заета непрестанно. Трябваше да си възвърне контрола и управлението на своя клан, които й се бяха изплъзнали за известно време, докато беше болна. Дори когато времето бе твърде лошо, за да язди навън, тя провеждаше редица съвещания със старейшините на клана, за да обсъдят многобройните решения, които трябваше да се вземат относно търговията, промишлеността, мините и земеделието, военните дела и дипломацията.

Когато й оставаше време, тя обичаше да се уединява със Сачие и Ерико, да им приготвя чай в къщата за чайна церемония, построена още от баба й. Ритуалът придобиваше някои от свещените качества на споделената храна на Скритите. Обикновено им прислужваше Мари, която им носеше гореща вода и малки питки от подсладени кестени или бобено тесто. Често към тях се присъединяваше и Харада Томасу и всички се молеха заедно.

Един ден в петия месец, за радост на Наоми, й бе съобщено за пристигането на Шизука и Мари я доведе в градината.

Шизука пристъпи прага на постройката за чайна церемония и коленичи пред Наоми, после седна, вдигна глава и се взря в лицето й.

— Владетелката Маруяма е оздравяла — рече тя тихо — и е възвърнала цялата си красота.

— А ти, Шизука, добре ли си? Къде прекара зимата? — Наоми си каза, че Шизука изглежда необичайно бледа и смирена.

— Цяла зима бях в имението на Ногучи, с владетеля Араи. Смятах, че ще мога сега да тръгна към Хаги, но тук в Маруяма се случи нещо, което сериозно ме разтревожи.

— Можеш ли да ми кажеш какво?

— Възможно е да се окаже маловажно и просто аз да си въобразявам. Стори ми се, че видях на улицата чичо Кенджи. Всъщност не го видях, а долових мириса му… той има много характерен мирис… и после осъзнах, че някой използва едно от уменията на Племето, за да прикрива присъствието си. Беше пред мен и срещу вятъра, тъй че не вярвам да ме е видял. Но това ме обезпокои. Защо е тук? Той рядко идва толкова далеч на запад. Опасявам се, че ме наблюдава. По някакъв начин съм събудила подозренията му. Не бива да ходя в Хаги, защото ще издам приятелството си с владетеля Шигеру, а ако от Племето ме разкрият…