Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

Няма и секунда по-късно светкавицата изплющя обратно като копие от ослепителна светлина, което се заби в „Гордост“ и я пръсна на парчета. Ярката светлина ослепи Тиниса, неспирният трясък на гръмотевиците я оглуши.

Чак тогава тя си даде сметка, че не е видяла Че да скача от обречената машина преди светкавицата да удари.

Тиниса се събуди бавно и сред море от болка. Беше се обърнала на другата страна и сънят моментално я беше изхвърлил от жадуваната си прегръдка. Сякаш целият свят се бе свил до тъпото пулсиране в хълбока й и по-острата болка в ръката. И нищо чудно — макар втората рана да беше по-плитката от двете, Тиниса беше натоварила несъразмерно ръката си в битката срещу последния взвод осоиди, а после бе влачила баща си, докато бягаха от онази странна светлинна експлозия…

Друго кажи-речи не помнеше. След онзи момент силите я бяха напуснали окончателно.

Нямаше никаква представа къде е. „Може би осородните са ме пленили!“

Това я накара да отвори очи. В стаята беше тъмно, светлина влизаше само през малки прозорчета, разположени високо на стените. Сети се за убежището на съпротивата в Мина, но тук архитектурата беше различна, само настроението беше същото.

Надигна се на лакът и откри, че някой е почистил и превързал раните й. От едната й страна лежеше жена — не знаеше името й, а само, че е от хората на Скуто и че двете са се сражавали рамо до рамо през голяма част от битката. Жената спеше или беше в безсъзнание, главата и гърдите й бяха превързани. Тиниса не разбираше много от тези неща, но жената й изглеждаше зле.

Следващ в редицата беше Тисамон. Той също спеше. Тиниса седна внимателно. Усети придърпване в шевовете на хълбока си, но за щастие нищо не се скъса. Значи и той е оцелял. Голите му гърди се надигаха и спадаха, лъщяща рана от изгаряне обхващаше торса му от едната страна, от кръста почти до ключицата. Но беше жив — в хаоса на онези последни секунди и двамата можеха да загинат.

Обърна глава и видя молецоид, коленичил до друг сламеник. Макар да го виждаше в гръб, знаеше че е Ахеос. Свъси замислено вежди, после осъзна защо й е толкова лесно да го познае — защото поведението му, маниерите, дори стойката му вече се различаваха от типичната студена резервираност на другите му сънародници. Нещо в него се беше разчупило.

Намести се и шумът привлече вниманието на Ахеос. Той се обърна и Тиниса видя, че на сламеника до него лежи Че.

Будна беше, но имаше десетки миниатюрни рани. Лицето, раменете и тялото й бяха покрити с малки парченца марля. Тиниса зяпна, сащисана от бройката.

— Това от… от експлозията ли?…

Някъде откъм краката на Че долетя примесен с кашлица смях и Тиниса видя, че плътно до тяхната редица сламеници има още една и че Скуто лежи там. Лежеше по корем, а гърбът му беше нашарен от десетки мехури и рани сред страховития релеф на шиповете му.

— Боя се, че този път аз изиграх ролята на широкострел — изхили се шипородният. — Разбрах, че ни остават броени секунди, затова я грабнах и скочих. Понякога забравям за бодливата си форма, какво да се прави. Но всичките й рани са плитки и ще зараснат за нула време, щото бръмбароидите са корави копелета. Наложи се да й срежат доспехите, за да я отлепят от мен.

— Е?… Как се справихме? Кого загубихме?

— Твърде много — отвърна мрачно Скуто. — Рака е мъртъв. Педро и Халярд Ясен. Аркедаме я раниха, когато бягахме от работилницата, а загина при битката за „Гордост“. И още, и още. По-лесно ще е да назова оцелелите. Балкус не получи и драскотина, кучият му син, но Спера пострада зле. Хадракса лежи до теб и също не е добре. Всичко на всичко оцеляхме петима, като включвам и себе си в тази бройка. Дотук с хелеронската операция. Тоест, в крайна сметка постигнахме целта, оправдахме надеждите на шефа, но платихме прескъпо. Хората на момчето също платиха с кръв — завърши той и кимна към Ахеос.

Молецородният кимна мълчаливо. Тиниса видя, че държи ръката на Че, нежно и внимателно, сякаш го е страх да не я счупи с непредпазливо движение.

Талрик мижеше и стискаше със зъби парчето меко дърво в устата си, докато полевият хирург обработваше крака му. Нагорещената игла шареше сръчно напред-назад.

— Извадили сте късмет, капитане — уведоми го хирургът. Очевидно през ръцете му бяха минали много по-лоши рани преди да се заеме с неговата. — Малко по-настрани и мечът е щял да среже големия кръвоносен съд. А тогава смъртта настъпва за броени минути.

„Меч, който сряза два ката броня преди да ми пусне кръв.“ Е, не беше точно така, разбира се. Срязвайки безценната му медна ризница и имперската лека броня, острието бе драснало и хубав срез от гърдите чак до пъпа му, но Талрик бе получавал далеч по-тежки рани, без това да го изважда от сражение.