Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

Това чудо щеше да им види сметката за нула време, осъзна Стенуолд. Трябваше да го унищожат на всяка цена.

Едва направил две крачки извън укритието си, Стенуолд усети как смелостта го напуска. Видя как бръмбарородният с тежката броня пада, надупчен от стрелите на арбалетите при предницата на автовозилото. Една от тарнските мухородни се опита да избяга с бърз вираж във въздуха, но балистата се завъртя гладко и стрелата я удари толкова силно, че мина през тялото й. Жената беше мъртва преди да падне на земята.

Автовозилото трещеше напред, набирайки скорост. Зад него идваха още осоиди, взвод най-малко. Стенуолд извади граната от торбата на колана си, като се чудеше колко ли е здрава бронята на тази грозотия. Знаеше, че има само един начин да провери.

Запали фитила и започна да брои — стрела от балистата профуча покрай него, — после метна гранатата и като никога прицелът му беше безукорен. Гранатата се удари в автовозилото и избухна веднага. За миг се виждаха само пламъци, после машината се появи отново, поклащайки се назад върху тънките си крака. Предницата й беше изкривена от експлозията и поне един от арбалетите беше извън строя, но след броени секунди чудовището пое отново напред.

— Унищожете я! — викна отчаяно той, макар да знаеше, че не разполага със средствата да го направи.

Зад автовозилото се вихреше битка — неколцина от тарнските молецоиди бяха връхлетели противника от въздуха. Стенуолд видя скакалецородния да раздава правосъдие с двата си кинжала, скачаше, танцуваше и разхвърляше трупове. Балистата се завъртя към задницата на автовозилото и разкри пред Стенуолд бронирания стол на артилериста.

— Сега! Напред! — извика той и хукна към напредващото автовозило, без да знае следва ли го някой или не.

Ахеос замахна още веднъж към мъжа, с когото се биеше, изкара искри от бронята му с дългия си кинжал, после се издигна отново във въздуха и се отдалечи по спирала. Няколко енергийни жила изсвистяха край него, той хвърли поглед през рамо и видя, че осоидът го следва с протегната ръка и ярост в очите. Ахеос смени рязко посоката и височината, изравни се с объркания войник и заби кинжала си в крака му. Осоидът се обърна да го последва, но един от другарите на Ахеос се появи като по поръчка, стегна в хватка противника с ръка през гърлото и продължи да го стиска решително, докато младият мъж забиваше кинжала си, един път, два пъти, три пъти… Накрая войникът полетя мъртъв към земята. Ахеос и другарят му се отдалечиха, всеки в своята посока.

Бойците на Ахеос се бяха разделили и всеки действаше по свое усмотрение. Такава беше обичайната им тактика в разгара на битка. Молецоидите нямаха репутацията на войни, но в среднощни нападения като сегашното опитът им не беше за подценяване. Ахеос прибра кинжала в канията, свали лъка от рамото си и разхлаби каишката, която стягаше отвора на колчана.

Видя автовозилото да гази страховито през бойното поле. Убийственото занаятчийско устройство на гърба му се въртеше бясно и сееше смърт. Ахеос прелетя над него и видя, че неколцина смелчаци атакуват чудовището и че един от тях е Стенуолд.

Стенуолд неминуемо щеше да умре. Дебелият стар бръмбароид се движеше тежко почти колкото машината. Оръжието се завъртя към него като главата на някакъв сляп бог. Никой не вярваше в богове, разбира се, но занаятчиите въпреки това ги бяха създали.

Ахеос се пресегна за Изкуството си — хипнотизиращото Изкуство, което се беше опитал да използва върху Че в конюшните на Елиас Продан — и заходи в дъга към балистата. Първият изстрел звънна край него, после и вторият, след това Ахеос усети шока от контакта, когато умът и погледът му уловиха ума и погледа на артилериста.

Вля енергия в контакта, докато крилете му го отнасяха нагоре и назад. Знаеше, че поне за няколко безценни секунди мъжът ще го следва неотклонно с поглед, а оръжието ще се върти слепешката.

Талрик се опитваше да разбере какво става на бойното поле, да открие някаква логика в бойните действия, но такава липсваше. Заради прокълнатите молецородни и техните съюзници. Те бяха раздробили битката, пренасяйки я навсякъде. Ако не бяха те, хората му отдавна щяха да са приклещили в ъгъла жалката групичка на Стенуолд. Стълкновението при „Гордост“ беше затихнало преди миг, но сега нов въздушен взвод се спускаше, за да довърши нападателите. Междувременно автовозилото напредваше уверено въпреки яростната съпротива. Стигнеше ли веднъж до „Гордост“, битката можеше да се брои за спечелена, макар че тази нощ май нищо не беше сигурно. Стенуолд например беше събрал повече съюзници от очакваното. Дори ударът по агентурата на Скуто не му беше попречил съществено.