Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Пазете се! — извика Стенуолд и хукна презглава напред. Видял, че Балкус помага на Рака да се отдалечи от ранената машина, Стенуолд запали фитила на последната си граната и я метна към балистата.

Хвърлил я беше твърде силно. Гранатата отскочи от наклонения корпус оттатък балистата и се търкулна назад. И когато се взриви, превърна страховитото оръжие в разкривени парчета метал около зейнал люк.

Стенуолд се огледа за Балкус. Мравкородният положи внимателно ранения Рака на земята, после грабна отново гвоздистрела си. И сякаш прочел мислите на Стенуолд, Балкус хукна напред и се покатери по наклонения корпус. Насочи оръжието си през отворения люк и го изпразни връз главите на войниците от екипажа на автовозилото.

Имаше още осоиди, разбира се. Поне още два взвода, придвижващи се зад прикритието на машината. Стенуолд изведнъж се почувства стар, уморен до смърт, сърцето му блъскаше като барабан, дробовете му хъхреха. Минало му беше времето за такива преживявания. Сега трябваше да седи в кабинет някъде далеч от опасностите и да преглежда донесения като всеки нормален шеф на агентурна мрежа. Отърси се, тръгна към прикритието на повреденото автовозило и зачака осоидите.

Но те не се приближаваха. Биеха се. Стенуолд нямаше представа с кого се бият, освен че противниците им са с брони и определено не са от хората на Ахеос. А после разбра кои са и реши, че очите му погаждат номера. Бяха мъже от частните хелеронски милиции, мъже с пики, арбалети и плетени ризници. Не бяха толкова подвижни, нито толкова свирепи като осоидите, но имаха числено превъзходство и се сражаваха мъжки.

Първо реши, че ги е изпратил Грийнуайз, но откъде би могъл да знае той? После се сети за очевидното обяснение — че врявата в машинния двор е била достатъчна да привлече нечие внимание и пристигналите стражи са влезли в бой с най-близката въоръжена група, напираща към обсадения двигател.

Талрик пристигна бързо и отвисоко. Видя как богомолкородният дуелист се завърта с танцова стъпка и двама имперски войници падат посечени. Ледени тръпки полазиха по гърба му. Той беше пътувал повече от мнозинството свои сънародници и знаеше какво се говори за богомолкородните оръжемайстори, последните издънки на един наистина древен култ. Не беше давал ухо на мълвата, но сега истината се разкриваше пред очите му.

Втори шанс нямаше да има. Наблюдаваше бързите откоси на закривеното като сърп острие, леките стъпки на богомолкочовека, ритъма на движенията му. Талрик също не беше новобранец — умението да борави с Изкуството на енергийното жило му беше втора природа, той го владееше по-добре от сънародниците си и имаше богат опит в използването му.

Изчака Тисамон да се хвърли към поредния войник, прецени момента и стреля. Златната енергия на залпа разцепи тъмното небе като падаща звезда.

Не беше за вярване, но богомолкочовекът се изви да избегне жилото, при това без да накъсва атаката си. Въпреки това жилото достигна целта си — облиза хълбока на богомолкородния точно когато той довършваше последния си противник, отхвърли го към корпуса на „Гордост“ и го повали на земята.

Триумф изпълни гърдите на Талрик и той се спусна към покрива на „Гордост“, решен да довърши започнатото. Чу вик, който несъмнено принадлежеше на Челядинка Трудан:

— Тисамон!

Талрик кацна на земята преди хората си, с меч в дясната ръка и с разперена длан на лявата, готов за ново жило. Богомолкородният се беше свил надве и напразно се мъчеше да стане. Един удар и оттам нататък беше лесно — да нахълта в кабинката на машиниста и да види сметката на скрилите се там натрапници, да убие Челядинка, ако и тя е сред тях.

Последната мисъл му причини болка, но той бързо я прогони, защото и това като всичко останало щеше да направи в името на Империята. Водеха война, все пак.

Вдигна поглед. Тиниса връхлиташе с протегнат меч от покрива на двигателя. Крясъкът й беше безумен и невнятен, също като разкривеното й от ярост лице.

Талрик вдигна меча си и отскочи назад, но късно, твърде късно.

Върхът на рапирата се стрелна към гърдите му. Прониза имперската броня, но стоманените плочки убиха част от силата на удара и когато стигна до медната ризница отдолу, острието се плъзна по брънките й, сряза ги една по една и изтегли болезнена, но плитка резка надолу по гърдите му, сряза докрай съсипаната броня и го прониза в бедрото.

Талрик се строполи на едно коляно с вик на болка и замахна напред със собственото си острие. Уцели я в корема, но ударът беше слаб заради шока и болката, затова се плъзна безсилно по кожения жакет, отвори плитка рана отстрани на кръста й и още една на ръката при обратния удар. Тиниса залитна назад и Талрик видя как пръстите й се разтварят, но вместо да падне на земята, рапирата остана в ръката й сякаш по своя воля.