Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Какво ли друго ни остава? — поклати глава Стенуолд.

— Момчето ще се справи — заяви Скуто. — Я се вижте. Какво сте увесили носове! — Той скочи на крака с триумфален вик. — Не разбирате ли? Отървахме се от шпионина! Сега вече можеш да ни кажеш какво става и да решим какво ще правим. Днес ни спипаха по бели гащи. Сега е наш ред да ги изненадаме, нали така, шефе?

— Но аз се провалих — призна засрамено Ахеос. — Скририте решиха да изчакат.

Стенуолд вдигна поглед към него със странен пламък в очите.

— И аз имам точно онова, което чакат — каза той. Ахеос го изгледа с вдигната вежда. — Време е да отворим очите на всички — продължи той. Плъзна поглед по жалката групичка, останала от операцията му в Хелерон. — Ахеос — започна той.

— Тук съм.

— Когато чуеш каквото имам да казвам, ще искаш да се върнеш в Тарн по най-бързия начин и да предупредиш хората си за плана ми. Надявам се това да наклони най-после везните.

Застана пред слушателите си досущ като преподавател във Великата академия. У Че и Тиниса видът му предизвика едновременно носталгия и тъга.

— Осоидите не са тук, за да нападнат Хелерон. Не още поне — продължи Стенуолд. — Прицелили са се в далеч по-голяма цел. Ще атакуват Равнините като цяло. Наша е вината, че разсъждавахме като равнинци, а не като имперци. Представяхме си войната като битка за отделни градове, един по един, защото сме свикнали да мислим за Равнините като за хлабав съюз между самостоятелни градове, а не като за единна държава. Осоидите от своя страна гледат на войната мащабно, защото ги е страх, че Равнините може да се обединят. Скуто, разкажи ми за Железния път.

— Какво искаш да знаеш, шефе?

— Кога ще тръгне първият влак?

— След десетница, плюс-минус.

— Но кога ще може да потегли? Кога ще са положени последните релси и машината ще е в работна готовност?

— Ами машината вече е готова — каза Скуто с вдигнати вежди. — „Гордост“, тъй й е името. Истинска красавица, произведение на инженерното изкуство. Ще може да потегли веднага щом положат и последната релса.

— Ще потегли без съмнение — кимна Стенуолд. — Но не по повеля на Хелерон. Кажи ми нещо повече за „Гордост“. Какъв е максималният й капацитет, ако я натъпчеш с пътници до козирката? Двигателят?

— Оборудвана е с последния двигател на колегиумските технолози, шефе. Светкавичен двигател, така се казва. Истински шедьовър, сериозно. Висока технология. Колкото до капацитета, предвидена е за петстотин пътници с всички удобства, но… питаш, ако се натъпчат хора и в товарните вагони, така ли? Ако се махнат седалките и прочие?

Стенуолд кимна.

— Тогава… Ако натъпчеш хората като сардели, и в пътническите, и в товарните вагони, би могла да побере около… — Скуто запресмята бързо на пръсти, а после застина, само очите му мигаха притеснено. — Около две, две и половина хиляди човека, може би повече. Вагоните са много.

— С други думи, всички осоиди, които клечат пред портите на Хелерон, могат да се съберат в машина, която да ги откара до Колегиум по най-бързия възможен начин. Колегиум, не Хелерон. Две хиляди войници ще се придвижат вкупом до самото сърце на Колегиум, ще се изсипят с мечове и жила, ще атакуват Събранието, Академията… Равнините не биха могли да отблъснат Империята разединени, а Колегиум е единственото място, където може да се роди бъдещият съюз. Единствено в Колегиум всички раси и народи са добре дошли. Единствено в Колегиум идеята за справедлив и свободен съюз между градовете в Равнините може да пусне корени. Ако осоидите се качат на „Гордост“, Колегиум ще им падне в ръцете преди съюзниците на града да са разбрали какво става. Могат да завземат Събранието и да въведат военно положение. Дори днес да пратим мухороден с вестта, няма начин да изпревари осоидите, ако влакът потегли след два дни. И фикс да изпратим, Съветът още ще дебатира по въпроса, когато завоевателите пристигнат.

— Шибан прът в колелетата! — изпсува Скуто. — Какво ще правим, шефе?

Стенуолд въздъхна дълбоко.

— Ще атакуваме тук, в Хелерон. Ще унищожим „Гордост“.

Последва напрегнато, мъртвешко мълчание. Може да бяха негови агенти, но бяха и хелеронци. Планът на Стенуолд би означавал смъртна присъда за всеки от тях, ако участието им бъде разкрито.

Скуто местеше поглед от лице на лице, докато не получи неохотно съгласие от всичките си хора.

— Чухме каквото имаше да казваш, шефе — каза накрая той. — Планът ти не е по сърце на никого от нас, но всички познаваме Колегиум. Повечето дори сме усвоили занаята си в Академията. Дошло е време да се отплатим за тази привилегия.