Ейдриън Чайковски - Империя в черно и златно

— Но Тарк е мравешки град — беше възразил Тото. — Мравкородните се бият. В това са най-добри. Да се прицелят точно в техния град е лудост.

Салма само поклати глава.

— Осоидите и преди са си имали работа с мравкородни. Близо до границите на Федерацията има един мравешки град, Мейнис, който те превзеха и после го използваха като плацдарм за атаките си срещу нас. Империята е хванала цаката дори на мравкоидите.

В края на следващия ден видяха и първите осородни войници. Бяха шестима и вардеха мост, очевидно решени да спрат всеки, който се опита да мине по него. Редуваха се да кръжат мързеливо из въздуха.

Скрил всмука въздух през стиснати зъби.

— Ти, бръмбарчето — каза тя. Напоследък все така викаше на Тото. — Че не можеш да летиш е ясно, но можеш ли да плуваш поне?

— Долу-горе. Но не толкова добре, че да преплувам река.

— А ако се държиш за нещо, ще можеш ли?

Той кимна намусено.

— Войниците са тук, за да спират подкрепления, стоки, продоволствие, такива работи. Негово височество си има криле. Може да прелети през реката където реши, а мен водата не може да ме уплаши. Работата е там, че тук реката явно е най-плитка, щото иначе щяха да построят моста другаде. Така че, ако ще я минаваме, тоест ако ти ще я минаваш, трябва да го направиш тук. Ясно?

Двамата с Тото спретнаха импровизиран сал, голям колкото да побере раниците им и задвижван от краката на занаятчията.

— Така… Аз ще плувам с теб през реката — каза Скрил. — А вие, ваше височество, ще ни чакате на другия бряг.

Салма кимна и се издигна във въздуха с изваден меч. Скоро се скри напълно от погледа им.

Тото не виждаше в тъмното. Ала осоидите бяха запалили огън в обърнат метален щит, имаше и факли при парапетите. Нощта беше студена и войниците се бяха скупчили около огъня в средата на моста да се греят.

Тото се промъкна към водата, крепейки салчето на раменете си. Беше се съблякъл до кръста, а ботушите му висяха на връзките си през врата му. Скрил профуча покрай него като безформен закачулен призрак — напълно облечена при това. Макар да чуваше ясно шума на водата пред себе си, Тото не долови и намек за плясък.

Навлезе предпазливо в реката. Салчето потъна за миг, после изплува на повърхността и Тото го тласна полека пред себе си. Бавното течение го дърпаше към моста. Не виждаше Скрил, а и нямаше смисъл да се оглежда в мрака. Единствената светлина идваше от огъня и факлите на осоидите.

Речното дъно пропадна под краката му и той започна да рита тромаво. Стараеше се да го прави под повърхността на водата, но не мина без някой и друг плясък. Сега мостът беше точно над главата му и тихите гласове на стражите стигаха до него. Опитваше се да плува право напред, но течението упорито го носеше извън сенките на моста. Когато преполови разстоянието до другия бряг, вече нищо не го скриваше от погледите на войниците. Червените пламъци на огъня пукаха над него, но светлината им почти не стигаше до водата.

Отсрещният бряг се приближаваше. Все още не можеше да го види, но съдеше по променения шум на реката. Тото рискува и хвърли поглед през рамо.

При парапета на моста стоеше войник и гледаше към водата. Тото беше сигурен, че гледа право към него и че всеки миг ще различи тъмния силует, който се движи напреки на течението.

А после войникът се плесна с раздразнение по врата, сякаш го е ухапало дребно насекомо. Обърна се да каже нещо на другарите си, сетне коленете му се подгънаха изведнъж и той падна.

Тото обърна глава и се концентрира върху собствените си движения. Вече различаваше брега, а Скрил виждаше съвсем ясно. Жената свали дълга тръба от устата си и я мушна под плаща. Стоеше върху самата вода — явно с помощта на Изкуството си — и се поклащаше в ритъма на течението като моряк на корабна палуба.

Когато най-после стигна до отсрещния бряг и измъкна с помощта на Скрил сала и раниците им от водата, Тото се обърна да погледне назад. Осоидите бяха забелязали поваления си другар, но понеже бяха въздушни бойци, първата им мисъл беше за нападение от небето. Трима вече се издигаха с изтеглени мечове над моста.

Оттук нататък пътят до Тарк беше чист и Тото можеше временно да си отдъхне. Надяваше се, че и другите се справят безпроблемно като тях.

Когато Че приключи разказа си, в стаята се възцари кратко потресено мълчание.

— Тото? — произнесе накрая Стенуолд с кух глас.

— Трябва да приемем, че е със Салма, както се казва в писмото. Така че когато получиш вести от Тарк, ще получиш вести и от него. Приемаме, че е така, и толкоз.