Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

Стенуолд се обърна към спътника си.

— Имам работа за теб. Възможност, ако щеш.

— Казвай — подкани Балкус и Стенуолд го направи. Ако се съдеше по изражението му, мравкородният не хареса задачата, но тя в известен смисъл беше тест — дали ще я приеме или не. Накрая кимна все пак, може би просто защото мравкоидите от най-крехка възраст се учеха да приемат заповеди. Изкриви за последно лице, поклати глава и тръгна, отдалечавайки се от Академията.

Студенти стояха на групички в двора и мнозина спряха погледа си на Стенуолд, когато той мина през портата. Стенуолд знаеше, че неволно се е сдобил с известност тук. Явно студентите го смятаха за свободомислещ човек, който дръзва да преподава неща, които по-консервативните му колеги заобикаляха отдалеч. Вече от десетина години предупреждаваше за имперската заплаха и ето че тази година Империята бе стъпила в Равнините. Най-напред осоидите бяха взели участие във Великите игри и дипломатично се бяха класирали на второ място във всички дисциплини, в които си бяха пробвали силите. А сега пристигаха новини за мащабен поход на изток и под бойни знамена. Фантазьорът Стенуолд се бе превърнал в пророка Стенуолд.

Сега обаче, докато пресичаше двора на Академията, шепотът на младежите му прозвуча далеч по-тревожно от обичайното и Стенуолд изтръпна, осъзнал причината. Явно беше пристигнало потвърждение, че Тарк е нападнат и че нашествието е започнало. Обърна се да погледне младите лица и видя там надежда и страх, съмнения и възхищение, всичко това омесено в чудат коктейл. Като го видяха да спира, мнозина тръгнаха към него и го засипаха с въпроси:

— Майстор Трудан, накъде ще тръгне Империята, когато Тарк отблъсне войските й?

— Майстор Трудан, как се сражават осоидите? Използват ли автовозила?

— Какво ще стане, ако пробият отбраната на Тарк?

Последният въпрос ги накара да млъкнат. Повечето дори не бяха обмисляли този вариант, защото дузина и повече бойни експедиции на мравкородни се бяха разбивали в непревземаемите стени на този град. Политическият баланс в Равнините не се беше променял от поколения. Промяна от такъв мащаб изглеждаше немислима.

— Ако превземат Тарк — каза Стенуолд с тих глас, който се чу ясно на фона на тревожното мълчание, — ще тръгнат за запад. — Бе наясно, че студентите ще повярват на думите му, защото ги казва той, но знаеше също, че казаното е истина, и затова не го интересуваше какви ще са последствията. Момичето, задало въпроса, си проби път напред.

— Но това няма как да стане, нали? Защо им е да го правят?

Стенуолд се вгледа в нея. Сети се, че я е виждал на лекциите си по история в началото на годината.

— За власт. За контрол. Тяхната империя е като търкаляща се на ръба си монета, която ще падне, ако спре да се движи.

— А ние? Нищо ли не можем да направим? — попита момичето. Беше паякородна девойка, хубава, макар и без стряскащата красота, която притежаваха повечето жени от нейната раса.

Спомни си думите на Ахеос.

— Каквото може да се направи, ще бъде направено — каза той и в този миг се сети за името й — Ариана. Обещаваща студентка с голям потенциал.

Основната разлика между гостоприемството на осоидите и гостоприемството на мравкородните, реши Салма, беше в това, че осоидите можеха да летят. Когато го бяха затворили в Мина, осородните бяха стегнали лактите му зад гърба със специални белезници за летящи, така че да осуетят опитите му да отлети дори да имаше къде да отиде.

За разлика от тях мравкоидите вързаха ръцете му отпред и го тикнаха в килия без прозорци. Беше тъмно като в рог, но според вътрешния му часовник от залавянето им бяха минали ден-ден и половина.

Килията беше прекалено малка, за да легне в цял ръст, а таванът й — прекалено нисък, за да стои изправен. Така че Салма седеше в един ъгъл и се ослушваше за шумове отвън, но килията беше вкопана в земята, стените й бяха от зидан камък, а вратата — от масивно дърво. Дори ехо от звук не проникваше вътре.

Дадоха му малко блудкава на вкус вода в купа, която той едва не обърна, докато опипваше пода да я намери. Храна не му дадоха, а това не вещаеше нищо добро. Най-вероятно означаваше, че ще го държат тук известно време, но не за дълго.

Бе протестирал, естествено. И тримата се бяха опитали да обяснят, че не са шпиони и че осоидите са и техни врагове. Войниците от патрула, които ги бяха заловили, не проявиха интерес. Имаха си задача и тя не включваше разговор с пленниците. И нищо, което Салма или другите биха могли да изтъкнат в своя защита, не би променило този факт.