Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Ако се движиш бързо, е по-трудно да те проследят — каза той, без да навлиза в подробности, и Че, волю-неволю, продължи да подтичва след него.

Странно беше да се върнеш, след като си видял всичко, което беше видяла тя. Колегиум със своето спокойствие, с дребните си противоборства, с любовта си към науката приличаше на куклено представление, чийто параван може да бъде съборен всеки момент и хаосът зад него да излезе на бял свят. Че знаеше, че Стенуолд иска да говори пред Събранието и че оттам го спъват с всички възможни бюрократични пречки; знаеше също, че чичо й не е заложил всичко на добрата воля на колегиумските управници и че работи паралелно върху други свои планове. Не й беше казал какви са тези планове, нито каква е нейната роля в тях и дори дали има такава. Вместо това или се затваряше със Скуто, или кръстосваше града с неясна цел, придружаван от Балкус или Тисамон в ролята на охрана. Разходките му навярно целяха да объркат агентурната мрежа на противника, но истината бе, че успяваха да объркат и нея.

Дали и самата тя не беше под наблюдение? Плъзна поглед по лицата наоколо, но Колегиум беше космополитен град и местните бръмбарородни охотно приемаха хора от целите Равнини и отвъд. Дори тук, докато следваше с бърз ход Балкус по Холдрианския път към пазара за метали, Че съзираше представители на всяка раса, която наричаше Равнините свой дом, плюс истински коктейл от полуродни, както и неколцина от непознати за нея раси, пришълци от далечни земи. Всеки от тях можеше да е имперски агент — както онзи осороден, който прелистваше книга от сергията с преоценена стока пред книжарничката на ъгъла, така и някой с нищо незабележим бръмбаророден продавач на подпалки. Всъщност, второто беше по-вероятно.

Странно беше това чувство, едновременно вълнуващо и тревожно, че може би е достатъчно важна, за да я наблюдават.

Балкус свърна без предупреждение към дюкяна до книжарничката, но когато Че понечи да го последва, той й даде знак да продължи по Холдриан. Без никаква представа какво се очаква от нея, Че закрачи бавно, все по-оклюмала през навалицата. След малко Балкус цъфна отново до нея.

— Исках да проверя дали ни следят — обясни той. Явно и неговите мисли се движеха по същите релси като нейните.

— И следяха ли ни?

— Идея си нямам, да му се не знае — призна той. — Не ме бива много по тая работа с промъкването. На мен ми дай да се бия.

Така си беше. Че го беше виждала с очите си. Гласът на неговия гвоздистрел, който плюеше заредени с огнепрах снаряди и трещеше като гръмотевица, беше неделима част от спомените й за битката при „Гордост“, големия релсов двигател, който бяха взривили в Хелерон.

— Тук — каза най-сетне той и се шмугна в малка таверна. Клиентите се брояха на пръсти. Ханджията, бръмбаророден с прошарена коса, кимна с усмивка на Балкус и не възрази, когато той пришпори Че към задната стаичка. Момичето зърна в движение мухороден с широкопола шапка, който уж дремеше на една от масите, а всъщност беше от хората на чичо й. Едното му око беше полуотворено колкото да наблюдава вратата.

— Ще ми каже ли някой какво става? — настоя тя и за нейна изненада зад вратата ги чакаше самият Стенуолд, който да отговори на въпроса й.

Всичко това й напомни за таверна „Мерая“, където преди време Стенуолд ги беше инструктирал, нея и приятелите й, а после ги беше пратил почти без предизвестие в Хелерон, отприщвайки серия от събития, донесли й предателство, робство, любов и кръв на мъртвец по ръцете.

Балкус приседна до вратата, свали гвоздистрела от рамото си и взе един мръсен парцал в обречен опит да почисти оръжието. Стенуолд седеше зад отрупана с листове маса. До него се бяха настанили бодливият Скуто и Спера, млада мухородна, която още се възстановяваше от раните, получени при битката за „Гордост“. От другата страна на масата седеше Ахеос и Че тръгна право към него. И сега — както винаги — усети погледите, вперени в нея, когато се наведе да го прегърне. Знаеше, че са странна двойка. Отчасти, защото тя беше по-едра от него, поне на широчина, ако не на височина — молецородните бяха дребни по природа, — но най-вече защото молецоидите по правило презираха бръмбарородните и дори ги мразеха заради натрапливите им технологии и безскрупулния им стремеж към печалба. Ахеос всъщност не правеше изключение — и той като мнозина от съгражданите си беше участвал в нападенията над хелеронските мини. Но правеше изключение за Че и го беше доказал многократно, правил беше много неща и беше изминал много мили единствено заради нея.