Ейдриън Чайковски - Разединени равнини

— Но иначе наистина съм шпионин — побърза да каже той и жената вдигна вежди. — Само че не работя за Империята на осите. Все пак знам доста за тях и ще се радвам да ви кажа всичко, което може да ви е от полза. Те са и мои врагове. Народът ми се е сражавал дълго с тях… самият аз съм се сражавал с тях, бил съм техен пленник дори.

Тя сякаш оставаше глуха за смисъла на думите му.

— Ако не те праща войската, обсадила в момента града ни, то за кой град шпионираш тогава? Кес изглежда най-логичният кандидат.

След кратко объркване Салма съобрази, че Кес е един от другите мравешки градове в Равнините и най-близкият до Тарк.

— Не съм шпионин на мравкородни — каза той.

— Не виждам никаква друга възможност. Кой друг би имал полза от тази ситуация?

Салма се вгледа в празния й, незаинтересуван поглед.

— Праща ме Стенуолд Трудан. Той е бръмбаророден, преподавател във Великата академия. От години работи срещу осоидите, а сега ни прати тук, мен и спътниците ми, със задачата да съберем информация и да му докладваме. Неговият единствен интерес — нашият единствен интерес — е да спрем Империята.

— Ние ще спрем тази империя — отвърна презрително тя. — Какво му пука на един бръмбаророден учен?

Салма си даде сметка, че следващото, което ще каже, може и да не му помогне, а е по-вероятно да му навреди, затова се опита да го облече в други думи, но истината бе, че трудно можеше да представи Стенуолд като човек, който симпатизира на Тарк.

— Стенуолд Трудан твърдо вярва, че нашествието на осородните няма да спре при стените на Тарк — изрече тихо той и зачака.

Единият от войниците пристъпи напред с очевидното намерение да го удари за нахалството, но някаква нечута команда от водещата разпита жена го върна на мястото му.

— Обясни — подкани тя с все същата безизразна физиономия.

Салма си пое дълбоко дъх.

— Вече от две поколения Империята се разширява с бързи темпове — поде той. — Осоидите и преди са се сблъсквали с мравкородни и са ги побеждавали. Достатъчно е да погледнете през крепостните стени на Тарк, за да се убедите в това. Преди вашият патрул да ни залови, ние с очите си видяхме мравкородни в имперските редици. И то не като наемници или съюзници, забележете, а като роби на военна повинност.

Жената не каза нищо и Салма се запита какъв ли диалог тече между нея и сънародниците й в момента.

— Сражавали са се с мравкоиди, вярно е — каза накрая тя. — Но не са се сражавали с Тарк.

Салма понечи да вдигне рамене, но не можа.

— Хубаво. Както кажеш. Може пък да им набиете канчето и те да се оттеглят на куц крак, повлекли мъртвите със себе си. Ако стане така, никой няма да е по-щастлив от мен. Но Стенуолд се бои, че ще стане иначе. Какво друго мога да ви кажа?

Знаеше, че мълчаливият диалог продължава да тече. Войниците също участваха, поне ако се съдеше по погледите, които им хвърляше водещата разпита. Нищо чудно до час целият град да обсъжда достойнствата на Салма.

А после жената му обърна гръб и си тръгна, без да каже и дума; робинята писарка я последва на бърз ход. Войниците свалиха Салма от куката и го поведоха все по-надолу и по-надолу към пълния мрак на малката му килия.

След време, чиято продължителност не бе в състояние да прецени дори приблизително, Салма ги чу да идват повторно за него. Видял светлината под прага, той побърза да вдигне вързаните си ръце пред очите, в случай че пак му приложат номера с лампата.

— Излизай! — излая грубо един от пазачите.

— Ако пак ще ме заслепявате, няма.

Чу ги да влизат в килията и се дръпна назад, като свали по необходимост ръцете си от лицето. Моментът за бягство беше назрял, помисли си той, колкото и обречен да изглеждаше подобен опит.

— Хайде да се успокоим, а? Няма нужда да превръщаме това в дипломатически инцидент! — Гласът не беше на мравкороден, акцентът не беше тукашен. Войникът най-отпред се дръпна крачка встрани, разкривайки най-грозния мухороден, когото Салма бе виждал някога. Плешив и с разкривен от старо счупване нос, дребният мъж оглеждаше критично килията.

— Виждам, че нашите домакини са проявили типичното си топло гостоприемство — изсумтя той.

— И ти ли си затворник?

— Аз съм билетът ти за излизане оттук, синко.

Салма присви очи.

— Да не си роботърговец?

Последното накара мухородния да се изсмее на глас.

— Ако имах толкова пари, нямаше да съм тук. Не, аз съм твоят таен пазител, момче, и съм дошъл да те освободя. Е, доколкото може да е свободен човек тук и сега. — Нещо проблесна в ръцете му и с едно бързо движение той сряза въжето, стягащо китките на Салма. — Хайде, давай да те изкараме оттук.