Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Намръщи се раздразнено.

— Напоследък май не мога да проследя никого, без да ме разкрият.

— Белоуерн — каза Тисамон и тя кимна.

— Тук сме на водомерска територия, Тисамон. Явно е наел местни помагачи. Ако отидем на срещата, какъв е шансът да попаднем в капан?

Изражението на Тисамон я притесни. Той не разбираше какво става и това го правеше неспокоен, следователно опасен.

— Ще се срещнем с него — реши той. — А ако бръмбарът иска битка, няма да се дърпам. Но не яж и не пий нищо в таверната.

— С това едва ли ще го впечатлим.

— Голяма работа.

Скрит ги заведе при упоменатото в писмото заведение — над ниския вход беше закачена торба, за чието съдържание Тиниса предпочете да не се замисля. Като при повечето местни сгради и тук фасадата се състоеше от дървени стълбове и капаци, които се сваляха всяка сутрин, за да влезе чист въздух — тоест влажен въздух с всички миризливи добавки на риба и разложение, които езеро Лимния предлагаше в излишък. Избраха една голяма маса, която се клатеше заради различната дължина на краката, но пък предлагаше добър изглед към улицата, седнаха и зачакаха.

Не чакаха дълго. Само минутка след тях в кръчмата влезе богато облечен бръмбаророден — самият Белоуерн, както побърза да им пошушне Скрит. Водеше си свита и Тиниса усети как Тисамон се напряга — цяла дузина осородни, които въпреки цивилното си облекло очевидно бяха имперски войници, прикрепени към Консорциума, и още поне половин дузина слуги. Тисамон махна уж небрежно с ръка и Тиниса зърна един мухороден да виси на пост в указаната посока — между покривите и облачното небе.

— Явно е от доверчивите — измърмори саркастично богомолкородният.

Лейар Белоуерн мина под подозрителната торба на входа и спря очите си върху тях. Беше строен като за бръмбар, но смуглата му кожа и оредяващата прошарена коса, подстригана съвсем късо, й напомниха за Стенуолд. Дрехите му бяха в убити цветове — черни бричове, сива туника и кафеникава риза, — но пък бяха ушити майсторски и от първокачествени платове. Ако се съдеше по линията на туниката му, реши Тиниса, отдолу бръмбарородният носеше доспехи — най-малкото кожена жилетка, а сигурно и повече. На колана му висеше кинжал, толкова дълъг, че можеше да мине за къс меч, скрит наполовина под малък щит с размерите на чиния. Като цяло Белоуерн приличаше повече на наемнически капитан, отколкото на висш търговски представител.

Изгледа ги преценяващо от глава до пети, а после се настани срещу тях толкова спокойно, все едно се познаваха от години. По негов знак охраната зае позиции по периферията на помещението, а слугите застанаха на няколко крачки зад господаря си.

— Предавам се — каза Лейар Белоуерн. — Кои, да опустее, сте вие?

— Интересен въпрос — каза Тиниса.

— Аз съм любопитен човек. Довявате се с малък въздушен кораб, в компанията на молецороден, когото никой тук не познава, но който, според моите хора, се казва Ахеос — името е ново и за мен. Човек би решил, че сте поредната глутница наемници и авантюристи, които налитат на Джерез като мухи на труп. После обаче започвате да задавате целенасочени въпроси, все едно сте посветени в играта. Е, какво става?

— Изглежда, изхождате от презумпцията, че ние по някаква причина ще ви отговорим на въпросите — каза тихо Тисамон. Местеше очи от пазач на пазач и Тиниса ясно усещаше притеснението му. Знаеше и защо се притеснява — защото пазачите не гледаха него. Вместо това гледаха навън. След това погледът му се плъзна към слугите и се задържа там.

Белоуерн се усмихна и каза:

— Ако толкова ме интересуваше, лесно бих могъл да разбера. Но нека ви кажа какво си мисля. Според мен сте дошли тук с някой шарлатанин, който поназнайва за магията толкова, че да усети кога се готви нещо голямо. Може би иска и той да участва. Ако е така, ще остане разочарован. Не го казвам, за да се заяждам. Просто залозите в тази игра са наистина високи. Толкова високи, че вашият човек не може да си позволи участие.

— И ни предупреждавате да се оттеглим — каза Тиниса. — Нали ще ни простите, че няма да ви благодарим за мъдрите думи и да се ометем по живо, по здраво?

Белоуерн се ухили и за миг лицето му грейна с момчешко очарование.

— Точно това очаквах да чуя, между другото. Сега май иде ред да дам знак на охраната си, момчетата да разкършат мускули и да огънат някое и друго желязо, та да ви вземат страха? Или да прибягна до завоалирани заплахи? Хмм, нека помисля…

Тиниса с усилие сдържа усмивката си. Беше като при първата й среща с Теорнис, макар че тогава го очакваше, а сега — не. От друга страна, Белоуерн имаше сериозно влияние в Империята, при това влияние, изграждано с години и стъпило върху безупречен търговски нюх, а не върху грубата сила на безценната им армия. Би трябвало да се досети, че човекът насреща й, макар и бръмбар, притежава умения, нетипични за расата му.