Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

— Ваш ли е, сир Неро? — попита Таки с предпазливо уважение.

— Виж долния ляв ъгъл — каза мухородният.

Стенописът изобразяваше и хора от други раси, но на заден план. В ъглите например имаше мравкородни, които носеха бурета вино, бръмбарородни, които ковяха желязо, мухородни, които разнасяха подноси с печено месо. Един от мухородните слуги гледаше през рамо, право към зрителя — плешив мъж с лице на буци.

— По-добро е от всеки подпис — обясни доволно Неро.

— Но нали казахте, че за пръв път идвате в Соларно! — възкликна Таки, искрено озадачена. — Това е нарисувано върху самата стена.

— Защото е копие — отвърна художникът, ухилен до уши. — Оригиналът е в Сиенис, но някой тукашен явно е ходил там, харесал е картината и е поръчал да му направят копие. Репродукцията е добра, между другото.

Лицето на Джениса се беше намръщило при първите му думи, но сега пак се разтопи в усмивка.

— Дано не се чувствате обиден, сир Неро.

— Само поласкан, домина.

— Бела, моля, бела Джениса. Ще се радвам, ако ме наричате така.

Зад гърба й Таки изгледа Че с вдигнати вежди.

— Изглежда, двамата със сир Неро имате много да си говорите, домина. За някоя поръчка може би?

— Ами да, поръчка — изгука щастливо Джениса. — Когато се почувства готов за това. Дотогава ми се ще да чуя за работата му в Паешките земи, защото съм сигурна, че имаме общи познати там.

— Ако нямате нищо против, аз ще изведа бела Челядинка да й покажа града, домина.

— Разбира се, вървете. — Джениса махна с ръка и Таки дръпна Че за ръкава.

Неро й кимна леко, сякаш да я успокои, че знае какво прави. Че му отвърна с окуражителна усмивка и тръгна след Таки.

Веднага щом се отдалечиха достатъчно от спалнята, Таки се огледа за подслушвачи и каза:

— Не позволявай това представление да те заблуди.

— За Джениса ли говориш?

— Тя тези работи ги обича, цветя, плюш и финтифлюшки, но не забравяй, че е глава на Дестиавел, а човек не се задържа на такава позиция, ако не точи редовно ножовете си.

— Тя ти е работодателка — отбеляза Че.

— За което съм й благодарна. С парите, които ми плаща, поддържам „Еска“ в движение. А и в сравнение с повечето глави на фамилии тя е истинско цвете. Но не е глупава. Явно смята, че твоят приятел е шпионин от Паешките земи. Точно за това ще си говорят двамцата, нищо че той може и да не разбере.

— Неро също е по-умен, отколкото изглежда — побърза да изтъкне Че.

— Това едва ли е много трудно. Е, хайде да вървим да ти покажа нашия град. Знаеш ли как най-добре може да се види Соларно?

Че поклати глава и мухородната си отговори сама:

— От въздуха.

— Тоест… от въздушен кораб? Или от ортоптер?

— Точно това имам предвид. Сигурна съм, че все ще намеря някой пилот с двуместно летало, който ми дължи услуга.

— Всъщност… аз мога да пилотирам. — Още откакто беше видяла Таки да се сражава с пиратите над Езгнано, тази мисъл не й даваше мира. — Не толкова добре, че да участвам в сражение например, но иначе мога да пилотирам летало.

Таки не изглеждаше убедена.

— Е, сигурно бих могла да изискам нещо от хангарите на Дестиавел, но…

— Много ще внимавам с машината, наистина.

— Повече се притеснявам за теб. Ако аз попадна в критична ситуация, винаги мога да се евакуирам на собствен ход, но…

— Мога да летя — настоя Че, а когато Таки я изгледа невярващо, изпърха с криле за доказателство.

— Да ме продъни дано — изруга Таки. — Ти наистина си чуждоземка, няма спор. Щото местните бръмбари определено не го могат, това го знам. Винаги съм се чудила как изобщо дръзват да летят с машини. Бела Челядинка, ще имаш своето летало. Тази работа може да се получи дори по-добре, отколкото очаквах.

„Бурна“ изглеждаше дебела и тромава до „Еска Воленти“, точно както тя изглеждаше дебела и тромава до Таки, помисли си с горчивина Че. Машината беше грозноват фикс с широки криле с по едно витло всяко, с допълнителна перка, монтирана над пилотското място, и с четвъртита опашка. Току зад пилотското кресло се намираше малък парен двигател, който задвижваше и трите витла. Креслото сигурно се нагорещяваше за нула време, помисли си Че. Конструкцията на фикса беше от лек дървен материал, обшит с мед. Противно на очакванията й, макар и отвъд границите на цивилизацията, соларнийските занаятчии явно си разбираха от работата, поне що се отнася до летящите машини.

— „Бурна“ си е много добра даже — каза Таки. — Не е произведена тук, между другото, а в леярните на Часме отвъд водата. Военна плячка от едно сражение с пирати от Принцеп Изгнана.