Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Макар че не се издадоха с нищо, Тегрек беше сигурен, че вече знаят.

— Отваря ми вратите. Всички смятат, че просто си придавам важност, но истината е, че тя ми помага да прикрия един недъг, с който съм принуден да живея. Отваря ми вратите, защото самият аз не проумявам как работят дори най-простите резета, брави и ключалки. Мисля, че ме разбирате добре.

Жената скрир пристъпи напред, гледаше го напрегнато.

— Да, разбираме — каза тя. — Ти си Неумел.

— Аз съм изрод сред своя народ — призна той спокойно. — Затрудняват ме неща, които другите осородни правят ежедневно и без да се замислят. Но дори недъг като този носи своите преимущества. Като дете четях много, а когато възмъжах, литературните ми интереси придобиха нова, необичайна насока. В библиотеката ми имаше няколко книги, военна плячка от началото на Дванайсетгодишната война с Федерацията на водните кончета — книги, които моите сънародници никога не биха могли да проумеят, но които бяха съвсем ясни за мен.

— Ти си провиждащ — потвърди скрирът съвсем делово. Допреди миг Тегрек изобщо не беше сигурен, че ще получи някога това потвърждение. — Значи си се учил сам, от книгите?

— От книгите, от попаднали в плен водни кончета, от каквото дойде. А после се спомена за превземането на Тарн. По онова време дори Хелерон още не беше паднал, но аз се постарах да осъществя контакт с агенти на вашата Зареа. Оттам нататък достатъчно бе името ми да се споменава едновременно с това на Тарн и с общи усилия, мои и на Зареа… — Тегрек разтегли устни в усмивка. — И ето ме тук, трийсетгодишен майор, новият губернатор на Тарн.

— Ние няма да останем дълго в лоното на Империята — каза един от скририте. — Така показват повечето варианти на бъдещето ни. Или ще бъдем свободни, или ще изгинем. Бъдещето, което ти ни предлагаш, е едва тънка нишка във вътъка.

— Нека чуем условията ти — подкани го жената скрир.

Тегрек разпери ръце.

— Не виждам причина да искам повече от необходимото. Малък гарнизон, защото сте миролюбиви хора и прочие; ще трябва да плащате и данъци, защото императорът е алчен за тези неща. Извън това животът ви ще си тече постарому. Ще си живеете, както сте живели винаги.

— Както сме живели винаги — повтори унило един от скририте. — Представа си нямаш какво се крие зад думата „винаги“, осородни.

— Научете ме тогава — каза Тегрек и най-после се изправи. — Идвам при вас с отворен ум. Идвам жаден за знания. Знам, че и преди сте приемали ученици от други раси, макар не и от моята, но пък и никога не е имало друга оса като мен. Научете ме, приемете ме, а в замяна аз ще ви вардя от Империята. Ако се съмнявате в намеренията ми, то погледнете в мен — знам, че го можете, защото дори аз съм го правил с други.

Скририте се спогледаха, после единият обърна глава към Зареа.

— Какво казват твоите шпиони и агенти?

— Нищо не е сигурно — отвърна тя. — Но нима имаме друг избор?

— И какво?! — възкликна домина Джениса. — В къщата ми пристига гост културен, истинска знаменитост, и след няма и ден пощуряла тълпа от поддръжници на Кристалната го пребиват! — Беше наредила да настанят Неро в красиво обзаведена спалня, очевидно предназначена за истински големци, а за раната му се беше погрижил личният й паякороден лекар, който я почисти, превърза и дори я наложи с ароматна лапа.

— Културен? Знаменитост, домина? — повтори със съмнение Таки.

— Когато го видях за пръв път, скъпа моя, веднага си помислих, че лицето му ми е познато отнякъде — заяви Джениса. — Проклета да е слабата ми памет, че толкова се забави с отговора.

Таки и Че се спогледаха озадачено.

— Не се гледайте една други, милички. Погледнете над вратата.

Направиха го и след миг Неро се изкиска.

— О, добра работа. Много добра.

Над вратата имаше стенопис, дълъг и тесен, който по преценка на Че изобразяваше Вещото време или Лошото старо време, както го наричаха понякога бръмбарите. На картината имаше паякородни дами и лордове, излегнати сластно, облечени оскъдно или никак, които си похапваха грозде и отпиваха вино от златни бокали, заобиколени от виещи се лози и зелени дървета. Богомолкородни с архаични хитинови нагръдници се дуелираха с рапири и сърповидни остриета, а малко встрани Че видя млад молецороден, за чието изографисване спокойно можеше да е позирал Ахеос. Тази мисъл я натъжи, защото много й се искаше той да е тук, с нея.

Взря се в стенописа, търсейки Кутията на сенките, за която Ахеос говореше непрекъснато, но не откри нищо, което да прилича на нея, разбира се. Стенописът не идваше от древността, а беше романтично произведение на съвременен художник. На самия Неро, изглежда.