Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Натисна едно копче и усети как дървено-брезентената конструкция на леталото се разтриса при отварянето на парашута. Този й беше вторият, така че ако не приключеше нещата тук, преди двигателят да спре отново, в най-добрия случай щеше да се изправи пред перспективата на принудително кацане. Заслуша се напрегнато през воя на вятъра и чу как часовниковият механизъм, вграден в корпуса зад нея, пищи все по-бързо под тягата на парашута. Навиваше се. Тя си отдъхна. Макар и рядко, номерът не сработваше и в ситуация като нейната — стремителна загуба на височина и приближаваща се водна шир — това можеше да е много сериозен проблем.

Дръпна отново лоста и чу обичайните шумни възражения на леталото — сякаш всяка летва и парче брезент в конструкцията му надаваха вой до небето. Време беше да натисне друго копче — направи го, парашутът се отдели от корпуса и изчезна нанякъде, а „Еска Воленти“ пое водоравно над Езгнано, на някакви си три-четири метра над вълните, като едва не забърса щръкналите канари на Деветте пръста.

Проблясък на стрели от пронизвач я уведоми, че фиксът отново я напада. Таки го подмами с лесен завой, лавираше наляво и надясно, за да избегне стрелбата, и така неусетно го отведе на метри от дървения корпус на пиратския кораб, достатъчно далеч за нейния ортоптер, но твърде близо за неповратливия фикс… Миг по-късно пронизвачът на фикса вече отваряше дупки в корпуса на собствения си съюзник, под и над ватерлинията.

Таки набра височина на косъм от белите платна на кораба, хвърли поглед през рамо и видя, че фиксът все пак е успял да завие навреме покрай кърмата му. „Еска“ нямаше равен в завоите. Повечето тукашни ортоптери имаха по четири крила, някои бяха с по две, но Таки си имаше своята тайна — две крила и два малки балансьора като помощните израстъци при някои насекоми, с форма на палки за барабан, които трептяха с точността на метроном и й осигуряваха контрол над леталото и при най-острите завои.

Вече настигаше фикса, който бе убил скоростта си, за да направи завоя. Изведе „Еска“ над вражеското летало, с една ръка върху спусъка на собствения си въртящ се пронизвач, оръжието, променило драстично въздушните сражения през последното десетилетие. Също като пехотните пронизвачи, авиаторските имаха четири заредени с огнепрах цеви и изстрелваха снаряди с формата на копия, но последователно, а не накуп, като едновременно с това оръжието се въртеше, захранвано с муниции посредством гумирана брезентова лента. Пронизвачът имаше силата и скоростта на балиста за многократна стрелба, но беше значително по-малък и се събираше идеално под носа на нейния ортоптер.

Тряс-тряс-тряс… и фиксът се разлюля във въздуха. След миг минералното масло в двигателя му се подпали и дим обви опашката му. Таки изостана, докато фиксът падаше към водата.

Хелиоптерът не се беше отказал от гонитбата — летеше току над корабите и се пънеше да я настигне, арбалетът му за многократна стрелба изстрелваше залп след залп. Първите стрели не я достигнаха, а дори когато ортоптерът й влезе в обхвата им, не намериха целта си. Малкият хелиоптер кривна в дъга, за да избегне стрелбата на нейния пронизвач, и пет-шест снаряда отидоха нахалост, преди следващият, по-скоро случайно, отколкото в резултат на умение, да попадне близо до левия му ротор и да раздроби на парчета дървените витла. Малкото летало се завъртя лудешки, после мухородният му пилот изскочи от кабината и се отдалечи на собствена тяга, несъмнено с надеждата, че Таки няма да го преследва.

Зад нея от водата, където бе паднал фиксът, се издигна колона черен дим.

Таки насочи „Еска“ към корабите и видя, че макар пиратите да бяха взели „Гибелен“ на абордаж, той още не се е предал. На палубата му се водеше битка. Тя поведе машината си в поредния остър завой и откри огън с пронизвача. Стрелбата отвори редица дупки по протежение на пиратската палуба. Таки се целеше във фокмачтата и след като изведе леталото си от ниския вираж, видя, че донякъде е успяла — мачтата се беше килнала, придържана само от щаговете. На палубата се възцари хаос и малко по-късно, останали без летала и с повреден кораб, пиратите се хвърлиха да режат въжетата на абордажните куки, отделиха се от „Гибелен“ и хукнаха да се спасяват, всичко това под обстрела на оцелелите защитници.

Ако не се тревожеше за двигателя и привършващите муниции, Таки щеше да ги гони чак до брега, но сега се задоволи да ги обстрелва, докато не излязоха от обсега й, а „Гибелен“ не нагнети достатъчно пара в двигателите си. След това снижи „Еска“ с надеждата да кацне на предната палуба. Протегна ръка към пода под пилотското кресло за наниза сигнални флагчета, откри нужното, но се наложи да направи още три кръга над кораба, докато от „Гибелен“ й сигнализират, че достъпът е разрешен и палубата е разчистена за ортоптера.