Ейдриън Чайковски - Кръвта на богомолката

Кутията на сенките — тайнствен артефакт, доскоро в Колегиум, сега в ръцете на Сцила.

Империята на осите е започнала великата си война срещу Равнините, завладяла е градовете Тарк и Хелерон и е победила мравкородните от Сарн в кръвопролитно сражение. Сега Седма армия на генерал Малкан, известна като Крилатите фурии, чака подкрепления, преди да настъпи към стените на Сарн. Победата си над сарнианците генерал Малкан дължи на едно ново оръжие, наречено щраколък и създадено от равнинеца Тото, сега чирак при водещия имперски занаятчия.

Ала вниманието на императора е насочено най-вече към обещанията, дадени му от неговия роб Уктебри — обещания за вечен живот срещу кръвта на императорската сестра и осигуряването на тайнствената Кутия на сенките, реликва, побрала силата на опасен ритуал, който в края на Вещото време превърнал Даракион в необитаемо и призрачно място.

Сред имперските агенти, пратени да откраднат кутията от Колегиум, са осородният наемник Гавед и ликоменящата паякородна шпионка Сцила. Сцила успява да задържи кутията за себе си с намерението да я продаде за своя изгода.

Междувременно Стенуолд Трудан е изправен пред трудната задача да обедини дърлещите се градове от Равнините срещу имперската заплаха, преди армиите на осородните да са настъпили отново. Масло в огъня на тревогите му налива изчезването на неговата племенница, видяна за последно на бойното поле недалеч от Сарн. Стенуолд не знае, но Челядинка е успяла да избяга от имперски плен с помощта на бившия си приятел Тото и сега носи със себе си безценните чертежи на новото оръжие — щраколъка.

Докато захождаше на трийсетина метра над прозрачните води на Езгнано, Таки решително дръпна упорития лост и намести предавките в двигателя на ортоптера. Заслуша се в ритъма на двете крила, който премина от гръмовен пулс към монотонно жужене. После, доволна от чутото, поведе „Еска Воленти“ в ниска, широка и най-вече бърза дъга, с която преследващият я фикс не би могъл да се мери. Мярна блясъка на малките снаряди от въртящия се пронизвач на фикса, но те останаха далеч от нейния ортоптер, безвредни искрици над водното огледало.

Под нея двата кораба още плаваха борд до борд, но дали „Гибелен“ продължаваше да оказва съпротива, или пиратите вече го бяха превзели, Таки не успя да прецени.

Спусна лещите от опушено стъкло на защитните си очила и погледна към слънцето. Точно както очакваше, малкият хелиоптер — поредният й повод за тревога днес — правеше опит да се скрие на голяма височина и само силуетът му се очертаваше в ярък контраст сред притъпения блясък на слънцето. Без да излиза от завоя, Таки дръпна лоста назад, за да набере височина. Леталото с фиксираните криле се беше увлякло в гонитбата и сега с мъка убиваше скоростта си в опит също да завие високо над белостенното убежище на далечния остров Спарис.

Хелиоптерът се спусна внезапно към Таки с изключени ротори. Падаше като камък, а когато нейният ортоптер ускори, включи левия ротор секунда преди десния с очевидното намерение да закачи опашката й. Миг след тази демонстрация на забележително авиаторско изкуство „Еска Воленти“ се разтресе от удара, но хелиоптерът беше много малък, кажи-речи само седалка и двигател, и Таки се надяваше, че какъвто и арбалет да беше монтиран на носа му, стрелбата няма да закачи никоя съществена част от нейното летало.

И изведнъж изтръпна, доловила злокобно прещракване откъм двигателя. „Пак спира, и както винаги в най-неподходящия момент!“ Междувременно фиксът най-после беше успял да завие, буквално на педя над водата, и сега наближаваше с висока скорост, набираше височина, за да се озове точно под нея. Таки издигна трескаво своето летало и фиксът профуча под нея, като разстрелваше празния въздух с пронизвача си. Хелиоптерът беше останал далеч зад тях. Макар че можеше да кръжи и да балансира и върху цвъкнато от мушица, както често се шегуваха, скоростта не беше сред силните му страни.

Трябваше да приключи бързо с това и да се върне при корабите, но не можеше да пренебрегне предупредителните звуци откъм двигателя. „Време е за обичайното.“

Издърпа лоста назад с една ръка и за миг „Еска“ увисна под прав ъгъл с небето. Таки обърна леталото на крило и го гмурна почти отвесно надолу. Фиксът се стрелна покрай нея, отново загубил състезанието. Все пак „Еска Воленти“ беше една от най-маневрените машини в небето над Езгнано, а Таки беше майсторка на завоите и дори ездачите на водни кончета можеха да се поучат от нея.