Виктория Айвярд - Алена кралица

Но когато Провос сяда отново на мястото си, промяната още не е приключила. Жуженето на електричеството се усилва, докато започва да пука отвсякъде, карайки космите на ръцете ми да настръхнат. Пурпурно-бяла светлина блясва ослепително близо до дъното на градината, искряща от енергия от миниатюрни невидими точки в камъка. Никой Сребърен не се изправя да я овладее, както направи Провос с цялата арена. Осъзнавам защо. Това не е дело на някой Сребърен, а чудо на технологията, на електричеството. Мълн ия без гръм. Лъчите от светлина се кръстосват и пресичат, втъкавайки се в блестяща, ослепителна мрежа. Дори само гледката дразни очите ми, изпращайки остри кинжали от болка през главата ми. Представа нямам как могат да издържат другите.

Сребърните изглеждат впечатлени, заинтригувани от нещо, което не могат да контролират. Колкото до нас, Червените, ние зяпаме, напълно слисани.

Мрежата кристализира, докато електричеството се разпростира и разклонява. А после така внезапно, както е и започнал, шумът спира. Мълнията замръзва, втвърдява се във въздуха, създавайки прозрачен пурпурен щит между пода и нас. Между нас и онова, което може да се появи там, долу, каквото и да е то.

Умът ми работи бясно, питайки се за какво може да е нужен щит, направен от мълнии. Не и мечка или глутница вълци, или някой от редките горски зверове. Дори митичните създания, огромни котки или морски акули, или дракони не биха представлявали опасност за множеството Сребърни горе. А защо ще има зверове на Изпитанието на кралиците? Предполага се, че целта на тази церемония е да се избират кралици, а не да се водят битки с чудовища.

Сякаш в отговор на въпроса ми земята в кръга от статуи, сега представляваща малкия център на цилиндричния под, се разтваря широко. Без да мисля, се бутам напред, надявайки се да видя по-добре със собствените си очи. Останалите слуги се скупчват заедно с мен, опитвайки се да зърнат какви ужаси може да донесе тази стая.

Най-дребното момиченце, което съм виждала някога, се издига от тъмнината.

Надигат се насърчителни възгласи, докато династия в кафява коприна и червени скъпоценни камъни аплодира дъщеря си.

– Рор от Династията Рамбос – крещи семейството, оповестявайки името ѝ пред света.

Момичето, не повече от четиринайсетгодишно, се усмихва на семейството си. Тя е миниатюрна в сравнение със статуите, но ръцете ѝ са странно едри. Останалата част от тялото ѝ има вид, сякаш един по-силен полъх на вятъра може да я отвее. Тя обикаля кръга от статуи, вдигнала усмихнато лице. Погледът ѝ се спира върху Кал, искам да кажа принца, опитвайки се да го омае с очите си на кошута или като от време на време отмята медно русата си коса. Накратко, тя изглежда глупава. До момента, в който се приближава до солидна каменна статуя и отчупва главата ѝ с едно-единствено простичко плясване с длан.

Представителят на Династията Рамбос проговаря отново:

– Силноръка.

Под нас малката Рор унищожава вихрено пода, превръщайки статуите в купчини ситен прах, докато напуква земята под краката си. Тя е като земетресение в миниатюрен човешки образ, разбиваща всичко по пътя си.

Значи това е представяне на живи картини.

Жестока жива картина, целяща да изложи на показ красотата и блясъка – и силата на едно момиче. Най-талантливата дъщеря. Това е демонстрация на сила: да съберат принца с най-могъщото момиче, за да могат децата им да са най-силни от всички. И това продължава от стотици години.

Потръпвам при мисълта за силата, която се крие дори само в малкото пръстче на Кал.

Той ръкопляска вежливо, когато момичето Рамбос приключва демонстрацията си на организирано разрушение и се оттегля на спускащата се платформа. Династията Рамбос я насърчава с викове, докато изчезва.

Следва Херон от Династията Уел, дъщерята на моя управител. Тя е висока, с лице като на птицата, чието име носи.* Унищожената пръст се размества около нея, докато сглобява отново пода. Градински пазител, скандира семейството ѝ. Зеленопръста с умение да кара всичко зелено да расте. По нейна заповед дърветата израстват и се извисяват с едно мигване, короните им стържат щита от мълнии. Той заискрява там, където го докосват клоните, и подпалва свежите листа. Следващото момиче, нимфа от Династията Осанос, се представя на висотата на положението. Използвайки фонтаните водопади, тя облива контролирания горски пожар с ураган от бяла кипяща вода, оставяйки само овъглени дървета и обгорена земя.