Виктория Айвярд - Алена кралица

– И престолонаследникът на Династиите Калоре и Джакос, син на моята покойна съпруга кралица Кориан, наследник на Кралство Норта и Пламтящата Корона, Тиберий Седми.

Твърде заета съм да се смея на истинската нелепост на името му, за да забележа младия мъж, който маха с ръка и се усмихва. Най-сетне вдигам очи просто за да кажа, че съм била толкова близо до бъдещия крал. Но получавам много повече, отколкото съм очаквала.

Високите стъклени чаши в ръцете ми падат и се приземяват безопасно в мивката с вода.

Познавам онази усмивка, познавам и онези очи. Те се взираха с изгарящ поглед в моите едва снощи. Той ми намери тази работа, той ме спаси от принудително постъпване в армията. Той беше един от нас. Как е възможно това?

А после той се обръща изцяло и маха с ръка на всички. Няма как да сбъркам.

Принцът престолонаследник е Кал.

Връщам се на платформата за слугите с усещане за празнота в стомаха. Каквото и щастие да съм изпитвала преди, то е напълно изчезнало. Не мога да се заставя да погледна назад, да го видя застанал там в хубави дрехи, окичен с панделки и медали, и с царственото излъчване, което мразя. Подобно на Уолш, той носи емблемата с пламтящата корона, но неговата е направена от тъмен кехлибар, диамант и рубин. Проблясва на фона на строгия черен цвят на униформата му. Вече ги няма опърпаните дрехи, които носеше снощи, използвани, за да се слее със селяни като мен. Сега изглежда като бъдещ крал от глава до пети, Сребърен до мозъка на костите. Само като си помисля, че му се доверих.

Другите слуги ми правят път и ме пускат да се затътря обратно до задните редици на опашката, докато ми се вие свят. Той ми намери тази работа, той ме спаси , спаси семейството ми – а е един от тях. Не просто един от тях, а по-лошо. Принц. Принцът. Човекът, когото всички в това чудовищно спираловидно каменно здание са дошли да видят.

– Всички вие дойдохте да засвидетелствате почит на сина ми и на кралството, и затова аз ви отдавам своята почит – прогърмява крал Тиберий и строшава мислите ми като стъкло. Вдига ръце, посочвайки с жест към множеството ложи, пълни с хора. Макар че полагам всички усилия да не откъсвам очи от краля, не мога да се сдържа и хвърлям поглед към Кал. Той се усмихва, но усмивката не стига до очите му.

– Зачитам правото ви да управлявате. Бъдещият крал, синът на моя син, ще бъде от вашето сребърно потекло, както и от моето. Кой ще предяви правото си?

Среброкосият патриарх излайва в отговор:

– Аз предявявам право на участие в Изпитанието на кралиците!

Из цялата спирала предводителите на различните династии крещят в един глас:

– Предявявам право на участие в Изпитанието на кралиците! – повтарят като ехо, спазвайки някаква традиция, която не разбирам.

Тиберий се усмихва и кимва:

– В такъв случай се започна. Лорд Провос, ако обичате.

Кралят се завърта намясто, поглеждайки към тези, които, предполагам, са Династията Провос. Останалите в спиралата проследяват погледа му: очите им се спират върху семейство, облечено в златисто с черни райета. Застаряващ мъж със сива коса, осеяна с бели ивици, пристъпва напред. В странните си дрехи има вид на оса, готова да жили. Когато присвива ръка, не зная какво да очаквам.

Внезапно платформата се накланя, измествайки се встрани. Не успявам да се сдържа и подскачам и едва не се блъсвам в прислужницата до мен, когато се плъзваме по невидима писта. Сърцето ми се качва в гърлото, докато гледам как останалата част от Спираловидната градина се върти. Лорд Провос е левитатор и движи постройката по предварително построени траверси само със силата на ума си.

Цялата конструкция се извърта под негова заповед, докато дъното на градината се разширява и се превръща в огромен кръг. По-ниските тераси се отдръпват назад, изравнявайки се с горните нива, и спиралата се превръща в масивен цилиндър, отворен към небето. Докато терасите се движат, подът се снижава и спира на близо двайсет фута под най-ниската ложа. Фонтаните се превръщат във водопади, изливащи се от върха на цилиндъра до най-долния край, където запълват дълбоки тесни езерца. Нашата платформа се плъзва и спира над ложата на краля, предоставяйки ни идеален изглед към всичко, включително пода далече отдолу. Това отнема по-малко от минута, докато лорд Провос преобразява Спираловидната градина в нещо много по-зловещо.