Р. Салваторе - Кристалният отломък

Здесь есть возможность читать онлайн «Р. Салваторе - Кристалният отломък» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2007, ISBN: 2007, Издательство: Инфодар, Жанр: Фэнтези, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Кристалният отломък: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Кристалният отломък»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Изолирани сред безплодните пространства на Долината на мразовития вятър Десетте града са нападнати от племената на варварите. В разгара на битката един млад варварин на име Уолфгар получава живота си в замяна на 5 години служба при едно джудже. С помощта на Дризт, мрачен елф, напуснал своята родина, джудото се стреми да превърне варварина в не просто силен, но и хитър воин. Междувременно хората от Десетте града отново са застрашени от опасност. Отделни варварски племена продължават да ги заплашват и Уолфгар може да се окаже единствения човек, който да предотврати смъртоносната битка. Но една дори по-страховита заплаха се появява, когато злонамерения чирак-магъосник се сдобива с магическия кристален отломък. Злият предмет подтиква нещастния чирак към разруха, която вероятно никой в Долината не е в състояние да спре.
„Разказът на Салваторе умело преплита убедителни детайли със светкавично напрежение и… [той] изгражда характери, които завладяват въображението.“
списание Dragon

Кристалният отломък — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Кристалният отломък», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

В болезнената си агония снежният човек се отдръпна, отнасяйки меча на Дризт със себе си.

Повален на земята от другото чудовище, елфът неистово се бореше да запази гърлото си от смъртоносните му зъби, макар и да знаеше, че смъртта му в ръцете на по-силния враг бе неминуема.

Внезапно Дризт чу остър пукот. Снежният човек потръпна силно, главата му се залюля конвулсивно, а по лицето му потече кървава струя мозък.

— Закъсняваш, елфе! — чу се познат глас.

Бруенор Бойният чук се показа иззад мъртвия си враг, пренебрегвайки факта, че мъртвото чудовище беше паднало върху приятеля му.

Въпреки неудобното положение, в което се намираше, Дризт не можеше да не се зарадва при вида на джуджето с неговия дълъг, остър, многократно чупен нос и прошарената му, но все още огненочервена брада.

— Знаех си, че стига само да изляза да те потърся и ще те намеря закъсал някъде.

Като се усмихваше от облекчение, а и на странностите на джуджето, което не преставаше да го учудва, елфът успя да се измъкне изпод чудовището, докато Бруенор се опитваше да издърпа брадвата си от дебелия череп на звяра.

— Кат’ замръзнал дъб са им твърди главите — изръмжа джуджето.

После стъпи здраво зад ушите на снежния човек и с мощен замах успя да освободи секирата си.

— А онуй твое котенце къде се е дянало? — продължи той.

Дризт порови из раницата си и извади малка ониксова статуетка на пантера:

— Едва ли бих нарекъл Гуенивар „котенце“ — рече той с глас, изпълнен с обич и почит.

После завъртя статуетката в ръката си, прокарвайки пръсти по изящните линии, за да се увери, че не бе пострадала от тежестта на чудовището.

— Котката си е котка — държеше на своето Бруенор. — А и защо не беше тук, когато имаше нужда от нея?

— Дори едно магическо животно има нужда от почивка — обясни Дризт.

— Ха! — изръмжа отново джуджето. — Черен е денят, когато един елф на мрака — и при това скиталец — се оставя да бъде изненадан насред полето от двама крастави снежни човека!

Бруенор близна окървавеното острие на брадвата си и погнусено се изплю:

— Долни зверове! Не стават даже и за ядене!

После изчисти оръжието си в земята и закрачи към Грамадата на Келвин.

Дризт прибра Гуенивар в раницата си и отиде да вземе втория си ятаган от другия звяр.

— Хайде, елфе! — извика Бруенор. — Чакат ни още пет мили път, че и повече!

Дризт поклати глава и избърса окървавеното острие на ятагана си в козината на убитото чудовище:

— Върви, Боен чук, — усмихнат прошепна той — и бъди сигурен, че всички зверове по пътя ни ще те видят и ще се постараят да не ти се изпречват пред очите.

3

Залата на медовината

Отвъд многобройните мили гола тундра, които деляха Десетте града от най-северните земи на Царствата, зимните студове вече бяха сковали земята и я бяха покрили с ледена кора. Там нямаше нито планини, нито дървета, които да спират свирепите пориви на мразовития източен вятър, неспирно носещ пронизващ въздух от Регхедския ледник. Огромни ледени блокове бавно се носеха из водите на Морето на неспирния лед, а гласът на ветровете, които брулеха върховете им, напомняше за приближаващата зима. И въпреки това чергарските племена, които летуваха там, не бяха последвали северните елени на юг по пътя им към по-меката зима в южната част на полуострова.

Безкрайната пустота на хоризонта се нарушаваше единствено от самотен бивак — най-големият лагер, на който варварите се бяха установявали някога толкова далеч на север по това време на годината. Разположени в кръг и обградени от огньовете на племената си, бяха издигнати палатките на вождовете. В центъра, също направена от еленова кожа и достатъчно голяма, за да побере всички бойци, беше построена голяма шатра от еленова кожа. Наричаха я Хенгорот „Залата на медовината“ и за племената от Севера, тя беше свещено място, където споделяха храната си и вдигаха наздравици за Темпос, бога на войната.

Тази вечер огньовете в лагера само тлееха, тъй като последните, които трябваше да пристигнат (Племето на лоса) се очакваха преди спускането на нощта. Всички останали вече се бяха събрали в Хенгорот, където обичайните за тези събрания тържества бяха започнали. Огромни кани с медовина отрупваха масите, зачестиха и шеговитите боричкания между воините. И макар че варварите често воюваха помежду си, тук, в Хенгорот, всички разногласия се забравяха.

На главната маса седеше сериозен крал Беорг, здравеняк с буйни руси къдрици, побеляваща брада и дълбоки бръчки, които годините бяха издълбали по загорялото му лице. Типичен представител на своята раса, той беше висок, едър и широкоплещест. Варварите от Долината надвишаваха с повече от една глава жителите на Десетте града, сякаш искаха докрай да се възползват от необятните пространства на тундрата.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Кристалният отломък»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Кристалният отломък» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Р. Салваторе - Пътят на Патриарха
Р. Салваторе
Р. Салваторе - Потайно острие
Р. Салваторе
libcat.ru: книга без обложки
Р. Салваторе
libcat.ru: книга без обложки
Р. Салваторе
libcat.ru: книга без обложки
Р. Салваторе
libcat.ru: книга без обложки
Р. Салваторе
Р. Салваторе - Изгнание
Р. Салваторе
Р. Салваторе - Градът на мрака
Р. Салваторе
Отзывы о книге «Кристалният отломък»

Обсуждение, отзывы о книге «Кристалният отломък» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x